НЕЧУТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЧУ̀Т, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не е чут, не е доловен чрез слуха. Боецът се замечтаваше,.. В тоя миг някъде далече гръмваше нечута пушка и младежът падаше възнак с пробит череп. П. Вежинов, НС, 5. — Довиждане! — и думата нечута — / отвя от устните ми вятър тих. Н. Зидаров, НС, 89.
2. Който не може да бъде чут добре, не може да бъде усетен, доловен добре чрез слуха; тих, лек. Момчил беше приближил с нечута стъпка и застанал до мене. Без да ща, почнах да му се любувам и да му се радвам. А. Дончев, ВР, 163. Шепнейки нечутата си молитва, те виждаха далечни и свидни образи. Й. Йовков, Разк. II, 128. Могъщият цар, пребледнял като смин, / към тъмната граница южна / се взре и със закана издигна ръка / и нещо нечуто пошушна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 25.
3. Който някой или никой не е чувал, не е слушал до определен момент; нечуван, непознат, неизвестен. Тия слова са казани преди 19 века от един хълм на Юдея; слова нови,.., нечути от тогавашното човечество. Ив. Вазов, Съч. ХII, 148. — А що ми е сърце жадно — да викне песен от все сила: песен с незнайни и нечути думи до днес из селото. П. Тодоров, Събр. пр II, 189. Видях аз морето — зелено и тъмно, / и белият кораб на път. / .. / Невиждани хора, нечути езици, / обветрени, млади лица, / и сини очи с разширени зеници, / и смели, и волни сърца. Е. Багряна, ВС, 35. // Който не е чуван от известно време, обикн. от отдавна; нечуван.
4. Прен. Обикн. като сказ. опред. Който е отминал без внимание, в който никой не се е вслушал. — Невясто, добре е Елка да остане вкъщи, — обърна се старецът към Божаница. Думите на стария останаха нечути. Елин Пелин, Съч. III, 35-36. — Бате, — тихо рече даскал Стефан. — Заминувам да се моля за тебе. Нека бог те подкрепи. В друго време думите на Стефана при раздялата биха минали нечути, но сега те се врязаха в душата на Конда. Д. Немиров, Б, 190. Общият ентусиазъм бе обхванал всички и недоволствата на представителите замираха нечути. Г. Караиванов, П, 30. Авторитетният глас на Раковски, на публициста войвода, който е отстоявал тъй непоколебимо българското политическо и културно възраждане, няма да остане нечут от по-младите му сънародници, прегърнали идеала за напредък и свобода. М. Арнаудов, БКД, 47.
5. Прен. Който поразява, откроява се с ка‑
чествата, особеностите си; изключителен, небивал, необикновен, нечуван, невиждан. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Хр. Ботев, Съч. 1929, 384. И аз не мога да не изказвам високо своето най-голямо негодувание за тази нечута тирания на правителството. Т. Влайков, Мис., 1899, кн. 5, 30. Каква корава мощ и сила, / какво нечуто мъжество / душата ти, войнико, крила / за кървавото тържество! Ив. Вазов, Съч. V, 26. ● Невиждан и нечут. Разг. Невиден и нечут. Остар. и диал. За усилване. И вие, и аз, щяхме да сторим като него. Тури се в положението му пред такъв един нечут и невиден скандал и срам! Ив. Вазов, Съч. Х, 34. Той пътуваше на крилата на своята фантазия като мореплавател, завоевател и откриваше една Америка новейша, от никого нечута и невидена. Н. Хайтов, ШГ, 27.