НЕЧУТО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЧУ̀ТО. Нареч. от нечут (в 1 и 2 знач.). — Ето го! — каза Живка с леко променен глас. — Това е електромерът на Дончеви! Но той не се въртеше. Всички видяха това още в първия миг и нечуто въздъхнаха. П. Вежинов, СО, 118. И в такъв един живот онова, що внася ред,.., то минава нечуто, или врявата на дивите инстинкти го заглушава. П. П. Славейков, Събр. съч. VI(1), 28. Видях до мене Севда, излязла нечуто след Елица от другата врата. А. Дончев, ВР, 29. Една след друга в душата му се късаха оковите на терзанията,.. лицето неусетно доби нов израз; а в сините момчешки очи — .. — лумна огън, който би запалил и снега, нечуто и безстрастно навалял навън. Ст. Дичев, ЗС I, 92.