НЕЩАСТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НЕЩА̀СТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е лишен от щастие, радост, който не е щастлив; злочест. Каруците пееха по пътищата и сякаш разказваха как един човек може да бъде и много богат, но и много нещастен. Й. Йовков, ПР, 149. — Голяма грешка направих, Цвето. Против тебе отидох, сега съм нещастна. Елин Пелин, Съч. III, 140. — А ти не ламти по много хубава жена — рече Захаров и Евгени забеляза как гласът му изведнъж помръкна. — .., защото може да те направи нещастен за цял живот, както... Д. Ангелов, ЖС, 125-126.
2. Обикн. членувано, в обособ. част. Който буди съчувствие, съжаление поради лошото си състояние, който е за окайване; злочест, клет, горък, беден. Във вторник сутринта,.., на пътната врата на бай Митя се примъдри обявление.., а в сряда агентът от данъчното управление му връчи акт за глоба. Нещастният бай Митьо, от залисия, забравил да обгербва обявлението. Чудомир, Избр. пр, 71. Той погледна нещастния си брат, чието лице вече не се виждаше от кръв. Елин Пелин, Съч. III, 158. Той, нещастният, непрекъснато си създава проблеми.
3. Прен. Който изразява тежко душевно или физическо състояние, липса на щастие, радост, задоволство. Той винаги стои там. Дрипав, с нещастно, жалко, оглупяло от глад лице. Ив. Вазов, Съч. ХII, 47. Едва тогава тя му се усмихваше, но усмивката ѝ беше нещастна и посърнала. П. Вежинов, ДБ, 139. Усещах как в моето сирашко сърце се събираха всички нещастни сълзи и тръгваха към очите ми. Елин Пелин, Съч. II, 122. Добродушната усмивка изчезва от устните му, той има смазан, нещастен вид. Л. Стоянов, Х, 92.
4. Който е изпълнен с несполуки, нещастия. Тоя човек показа чудна преданост към нас в тия нещастни времена. К. Величков, ПССъч. I, 41. — Аз Огнянова моя живот нещастни давам, ако го поискат. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 148.
5. Прен. Който не е достоен за внимание; незначителен, жалък, мизерен, беден. Одеве ние се смеехме с него като си наумихме малкия му нещастен романец. Ив. Вазов, Съч. IХ, 86.
6. Който е причина за неприятни изживявания, разочарования, който е свързан с несполука; несполучлив, злополучен. Като не можеше да уреди света, да победи житейските неправди, той .. бързаше да излее набрания в живота яд върху най-близките си. В това се състоеше неговият нещастен характер, който домашните му проклинаха. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 371. Княз Александър има нещастната идея да даде на чуждестранните принцове,.., един обяд, който крайно скандализира руското православие. С. Радев, ССБ I, 378. Като решили да построят нова, сегашната черква, дошла им нещастната мисъл да развалят старата Хрелева черква. Ив. Вазов, Съч. ХV, 25. Те бяха се озовали в наша територия по една нещастна случайност. Й. Йовков, Разк. II, 42. Едно превъзходно водено предприятие може веднага да вземе друго нещастно направление щом главния надзор, макар и за един миг, отсъствува. Гр, 1906, бр. 8, 121. Нещастна любов. Нещастен край.
7. Като същ. нещастен (нещастния<т>), нещастна<та>, нещастно<то>, мн. нещастни<те>. а) Обикн. членувано. Нещастен човек; нещастник, клетник. Да се завърнеш в бащината къща, / когато вечерта смирено гасне / и тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни. Д. Дебелянов, С 1946, 87. б) Само членувано, обикн. като обособ. приложение. Човек, който буди съчувствие, съжаление; бедният, горкият, клетият. — Божичко, — почнаха да се кръстят някои стари жени, — луд ли е или пиян нещастният. Елин Пелин, Съч. IV, 95. — Преди малко доведоха тука роднината на У? — попита Холски. — Да, нещастният, — отговори управителят. — Интересуваме се да знаем от какво е полудял? Ив. Вазов, Съч. Х, 52.
◊ Нещастен случай. Разг.; Нещастна случка. Рядко. Злополука, катастрофа. — Мостът във вилната зона се изтърбушва няколко пъти и във вестника писаха, че трябва да бъде поправен незабавно, за да бъде избегнат нещастен случай. Й. Попов, БНО, 128. Те мислеха, че Еньо се е разболял от скръб по брата си и се мъчеха да го утешат, като му описваха как е станала нещастната случка. Елин Пелин, Съч. III, 166. Роден съм под нещастна звезда; имам нещастна звезда. Книж. Не ми върви в живота, не успявам или с големи мъки, трудно успявам да уреждам нещата в живота си. Зад него са двата му царствени сина — / надежди, родени под звезда нещастна. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 102.