НЕЩАСТНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЩА̀СТНИЦА ж. 1. Нещастна жена; несретница, клетница. Спомни си за едно самоубийство на една нещастница. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 52. За Ружа беше по-важно да измъкне нещастницата от сянката на Борис и да я покаже на хората такава, каквато тя всъщност можеше да бъде. К. Калчев, СТ, 24.

2. Обик. членувано, като обособ. приложение. Жена, която е за съжаление, за окайване, поради лошото си състояние или беда, в които е изпаднала; окаяница, клетница. Тя, нещастницата, продължава да търпи и да се измъчва.

3. Пренебр. Обикн. като обръщение. Жалка, нищожна, незначителна жена. — Нещастнико... — Ти си нещастница! — изръмжа ѝ той. — Мълчи. Имам револвер. Тръгвай с мене! М. Грубешлиева, ПП, 253.