НЕЩАСТНО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЩА̀СТНО нареч. Несполучливо, неуместно, с лош край. По това време колата ми не вървеше. Часовникът ми не вървеше. Дисертацията ми не вървеше. Въобще нищо в живота ми не вървеше. Бях влюбен нещастно. В. Пламенов, ГШ, 37. Твърде скоро неговото [на Ростислав] непослушание накарало германския крал,.. и баварските епископе да му обявят война, която са свършила твърде нещастно за Ростислава. КМБП, 52-53. Прекарах нещастно пет самотни дни.