НЕЩЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЩЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Нежелание, неудоволствие. Допуснало му са [на народа] сяка година да избира из помежду си двама чиновници, наричени трибуни. Патрициите на сичко туй са съгласили само по нужда и с голямо нещение. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 282. Докара си на памет, че като ся отлъчваше от графинята, дал беше ѝ алмазеният си пръстен .. извади от пръстът ѝ.. с нейно нещение пръстенът ѝ, който обичаше тя да носи. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 59. Никога и никак не прекъсвай детинското веселие и игра, това е детинский рай, който никога няма да му направи зло, освен ако ся случи от незнаяние или от нещение. Хр. Данов, Лет., 1869, 101.