НЕЩИЦЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЩИЦЀ, мн. -а̀, ср. Разг. 1. Обикн. мн. Умал. от нещо; малък предмет, малко нещо. Да речем, че от богатите търговци в градовете се взема прежда, платове,.., захар — такива нещица там все ще се найдат,.. — и се раздадат на селската рая,.. — ще загубят ли от това работниците, сиромасите в града? Г. Караславов, ОХ III, 68. Както винаги те вървяха съвсем близо един до друг,.. и мъкнеха под мишниците си закупени с мъка нещица. П. Вежинов, ДВ, 164. Целий горски мир във тътена се вслушва, / всяко нещице там като че се сгушва. К. Христов, ППож., 58. Там [на небосвода] ни едничко нещице не свети. / Виси от покривите мътен ден. К. Христов, ЧБ, 199.

2. Прен. Само мн. Неодобр. Действия, факти или събития, които са със съмнително положителни качества. — Какво те е прихванало по среднощ? — нацупи се бай Нончо. — Излез, излез! — кимна му Лазар. — Такива едни нещица стават...ще ти кажа, ти излез! А. Гуляшки, СВ, 168. Мен не ме блазнят журовете, увеселенията и разходките по главните улици на София — нещица, които Регина обича безкрайно много. С. Таджер, ПНМ, 16. — Не съм казал такова не‑

що...Ти, бай Ради, не ми се сърди. Но щом се готвим за голямо нещо, трябва да си кажем някои нещица.., дето са ни натежали на душата. Н. Каралиева, ДП, 9. Тези, които бяха близо до Рашко и работеха с него, познайваха някои нещица. Д. Цончев, ЛВ, 11.