НЕЩО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЀЩО, -то, мн. неща̀, неопред. местоим., ср. I. Вместо същ. 1. Само ед. Означава предмет, явление, качество, събитие, изживяване, чувство, мисъл и под., които не могат или не е необходимо да се определят точно, ясно. — Я, ни донес едно кило вино, опечи и нещо там, каквото има. Й. Йовков, Ж 1945, 62. От ъгъла бойците видяха как младежът приближи нещо, което приличаше на кош за слама. П. Вежинов, НС, 41. Момченцето е на девет години, може би и на десет, а баща му е прехвърлил петдесетте .. В държанието и на двамата имаше нещо, което биеше на очи, нещо, което се помнеше. Съвр., 1975, кн. 2, 29. Току-що Марийка направи десетина крачки, нещо я накара да се обърне назад. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 189. По пътищата минаваха хора, които се връщаха от молебена. Нещо добро и чисто се четеше по лицата им. Елин Пелин, Съч. III, 96. Но дай си, майко, дай ръката, / на гръд ранена я сложѝ. / И нещо — спазено в душата / от миналото — разкажи. П. К. Яворов, Съч. I, 20. За Великден все купуваха по нещо ново на децата. △ Иван майстореше нещо в гаража. △ Нещо се изтърколи в кухнята. △ По очите ѝ личеше, че крои нещо весело. △ Нещо ново се носеше из въздуха, нещо, което досега не беше се случвало в този край. △ Умирам от главоболие, дай нещо за глава. // В съчет. с като и следв. същ. Означава предмет, явление, събитие, изживяване, чувство и под., които не могат да се определят, но са сходни, подобни на назованите със следващото съществително. — Дойдох да ви видя, пък съм и нещо като годежарка — рече най-после Иваница. Елин Пелин, Съч. III, 119. Той [Младен] беше за селяните и нотариус, и мирови съдия. Него го дърпаха младежите, когато ще дават по празниците вечеринки, той се разправяше с общината за разрешение и после им биваше нещо като режисьор. Ст. Даскалов, БМ, 36. Ленко остана в стаята, която беше нещо като гостна. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 336. В някои къщи имаше икони и разпятия, които образуваха нещо като олтари в източните ъгли. Й. Вълчев, СКН, 447. Изведнъж на хоризонта се показа нещо като сгъстена омара. Г. Белев, КВА, 340. На повехналото му лице се яви нещо като усмивка. Й. Йовков, Ж 1945, 90. Той усещаше наистина нещо като любов към Йордановата щерка. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 124.
2. Само мн. Разг. Различни предмети, принадлежащи на някого за лично ползване или за работа; вещи. Ян Бибиян се приготви. Взе си нещата в едно малко извехтяло куфарче, целуна ръка на майка си и на баща си, па тръгна да се качва в автомобила. Елин Пелин, ЯБЛ, 32. След малко се появиха Радоил и Славка, последвани от нови още няколко души разбойници, които носеха вързопи със Славини неща. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 51. Аз се упътих към края, дето беха нещата на косача. Т. Влайков, Съч. III, 3. Веднъж,.., покрай колибата му минал оня същият антиквар, който го зарязал в пещерата и захванал да вика: — Стари неща купувам! А. Каралийчев, ТР, 137. // Различни предмети за битови нужди, намиращи се в един дом; покъщнина, вещи. В иконостаса пред лика на Божията майка мъждукаше кандило. Неговата слаба светлина играеше леко с мътните сенки на нещата в стаичката. Елин Пелин, Съч. I, 53. Най-после, ние трябваше да тръгваме. Каруцата чакаше отвън, баща ми наместваше в нея покъщнината, а майка ми в стаите свързваше големите връзки с потребни неща. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 9. Вратата беше разбита, но нещата в стаята бяха по местата си.
3. Само мн. Членувано или със съгл. опред. Означава неопределени, непосочени, но обективно съществуващи събития, явления, обстоятелства, които се подразбират или се уточняват в следващата част на текста. — Ами че, разбира се, тъй... — започна той по-ободрително. — Всичко ще се нареди! Трябва философски да се гледа на нещата. М. Грубешлиева, ПИУ, 86. Нещата стоят иначе: хората са благородни и мерзки, умни и подли, честни и престъпни. К. Странджев, ЖБ, 81. Възцари се гробовно мълчание и само духовният пастир Йоасаф намери сили да рече: — Господарю, както са тръгнали нещата, скоро в земите ти няма да остане нито един живописец. Й. Попов, БНО, 9. // Разш. Елементите от материалната и духовната област, които изграждат представите ни за света. "В световните не‑
ща кога се взираме — / следи от пипанье на Божия ръка / намираме!" Ст. Михайловски, СБ, 109. — Това не значи, обаче, че нещата отсъствуват, щом думите не са още изнамерени. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 16. Три неща има, които могат да се познаят в определено време: героят в сражение, мъдрият в гняв и приятелят в нужда. М. Арнаудов, Г, 204. — Две са те на тоя свят нещата, които захващат, поддържат и свършват живота: хлябът и смъртта. Ст. Чилингиров, ХНН, 142. Смисълът на нещата е в самите тях. △ Такъв е земният ред на нещата. // Със съгл. опред. и глаголи за изразяване или мислене. Думи, мисли, съждения. Един се хвалеше, че с езоповски език казвал остри неща, които не могли да бъдат казани по друг начин. Й. Попов, БНО, 81. За него говореха само хубави неща.
4. Някаква новина, съобщение. Най-после не се стърпя [кантонерът] и запита: — Кажи нещо по положението! Какво става? К. Калчев, ЖП, 437. Истина, макар и дълго време затворен вкъщи, но и до неговите уши бе стигнало нещо. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 19. Боримечката на три пъти бе слизал в града с разни мисии и пътем бе се отбивал при жена си и ѝ съобщил нещо за Огнянова. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 161.
5. Само ед. Събир. Разг. В съчет. с колко, много, що (обикн. във възклиц. изр.). Голямо количество от някакви предмети или явления, събития, изживявания. — Олеле, Маноле, що нещо си накупил! Къде ще го сложим, бре? — възкликна тя и очите ѝ светнаха. Ем. Станев, ИК III, 91. — Поздрави Николина и ѝ кажи да дойде, че бай Мишон се е объркал! Много прасета, много нещо! Ст. Даскалов, СЛ, 106. Кервани от каруци пристигат и трупат покрай линията нови хълмове червеникаво едро цвекло. — Брей, много нещо! — обажда се дебело един от новобранците. Н. Тихолов, ДКД, 19. Той [поп Върбан], както се виждаше, има много нещо събрано в сърцето си. Й. Йовков, Разк. I, 33. Що нещо мина тая година — градушка, наводнения, че и болести!
6. Само ед. Разг. а) След същ. за размер, количество, мярка и под. или след колич. числ. и съюз и. Означава над размера, количеството, мярката, означени от съществителното или количественото числително. Неделен ден Марин Димов излиза рано от къщи и се отправя към бостана-лозе. Тоя декар и нещо той го купи още миналата есен, когато се прибра от Долина. Ст. Поптонев, НСС, 197. — Три дни работа има. За Буреница — ден, за Долни ливади — ден и нещо, а може и два. П. Велков, СДН, 314. — Четири килограма и нещо! Само люспите му [на чудовището] са три сантиметра най-малко! Ат. Наковски, МПП, 153. Доброто момче Шарл се оказа петдесет и нещо годишен човек. С. Северняк, ИРЕ, 199. б) След същ. за размер, количество, мярка и под. или след колич. числ. и предл. без. Означава под размера, количеството, мярката, означени от съществителното или количественото числително. Ще се срещнем пред киното в пет без нещо. △ Ябълките, дето бяха останали, дойдоха три кила без нещо. △ Дамаската беше два метра без нещо.
7. Само ед. Някакъв елемент, специфична особеност, черта на предмет, явление, поведение на човек и под. Тя често поправяше нещо на новата си свилена рокля — син цвят. Ив. Вазов, Съч. IХ, 49. — Боже мой! — пъшкаше тя, като продължаваше да се лута из улиците и да изглежда зданията, прилични по нещо на гостилници. Ив. Вазов, Съч. ХII, 25. Разкажи нещо за Венеция.
8. Само ед. С предл. от. Разг. Някаква неопределена част от по-голяма цялост, съвкупност, група предмети. Сами някои от настоятелите-епитропи,.., осъществили част от програмата, като отпечатали между 1825 и 1836 г. нещо от историческите и религиозните книги. М. Арнаудов, БКД, 10. — Боже! — извика жената замаяна. — Откъде ще вземем толкова пари? .. — Нещо от нивица ще продадете, нещо от овце... Д. Ангелов, ЖС, 58-59. Бай Трифко отпътува за столицата с велико вълнение в сърцето и множество тънки сметки в ума .. Ако, значи, остане нещо от пътните-дневните, кяр ще му бъде. Г. Караславов, Избр. съч. II, 273. Рецитираха и нещо от най-младите нашумели поети. △ Изпей нещо от старите песни! △ Отвреме навреме записваше нещо от лекцията. // Обикн. с предл. по. Малка част, малко количество от някакви предмети. Бях се снабдил от един свой съгражданин с малко пари и можех така да си купувам по нещо от бакалницата. К. Величков, ПССъч. I, 63. Приятелите ни,.., бяха пратили телеграми в Пазарджик, които .. бяха довели всички тия жени, майки, сестри, балдъзи, желающи да видят своите близки и да им донесат по нещо за път. К. Величков, ПССъч. I, 125-126. // Малък дял от някакъв вид работа, извършване на някаква дейност отчасти, в неопределен обем. Последователната поява на децата му на двора внесоха смут в душата му. В тази къща всеки работеше по нещо, само той се губеше по пътищата и кръчмите. К. Петканов, МЗК, 293.
9. В съчет. с показ. местоим. Назовава проява, действие, явление, предмет, които са определени или назовани в предходния текст. — Хубаво момиче, нали? -- Обичаш ли я? — Как може такова нещо? Колко, колко е далеч тя от мен. Елин Пелин, Съч. II, 61-62. Тя чула, от някого, че магьосниците могат да приготвят питие, което поддържа младостта на човека. Аз ѝ казах, че не е възможно такова нещо. Н. Райнов, КЧ, 29. — Човекът тръгнал да се жени, друг път я хване такава мадама, я не... — Моля, моля! — .. — Не съм казал такова нещо! Г. Дру‑
мев, УКР, 9. "Горан Гордеев и изповед! Съвместими ли са тези две неща? Да се изповядам аз, значи да открия слабостите си." Ал. Константинов, Съч. I, 307. "Мене никой не може да ме убие,.." Змеят и майка му се зачудили като чули това нещо. Христом. ВВ I, 28.
10. Само ед. Разг. Като сказ. опред. при гл. съм, ставам и под. За човек, който се отличава с ценни качества, с авторитет; забележителна, значителна личност. Започват да те мразят веднага, щом разберат, че възнамеряваш да станеш нещо! Н. Антонов, ВОМ, 133. За да се почувствува и оцени такава голяма личност, човек трябва да бъде сам нещо. М. Арнаудов, Г, 164. Боденщед е бил едно време нещо, от което времето нищо не е оставило. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 84. // Само ед. Разг. Като сказ. опред. при гл. съм и съгл. опред. Човек, предмет, явление, проява и под. с определени, характерни качества. Славата не се купува с пари, поетът е нещо рядко и високо. Ив. Вазов, Съч. ХII, 41. Много късно разбрах, че прясното масло било хубаво нещо. Г. Белев, ПЕМ, 98. Никой вече не проявяваше интерес към неговите собствени платна .. Велико нещо е изкуството, но понякога може да ти предложи и такава участ. Р. Ралин, ВМ, 50. В тоя дъжд, тя, да иде на гости у Мичовица,.., беше нещо твърде унизително и грозно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 34. ● В съчет. с какво, обикн. във възклицание. За посочване на ценните качества, голямата стойност на предмет, лице, явление. — Петдесет хиляди лева! — .. — Че ти знаеш ли, какво нещо са петдесет хиляди лева? Елин Пелин, Съч. III, 54. Това изненада и учуди селяните .. — Виж, какво нещо е брат! — казваха те, — от милост по него го прави. Елин Пелин, Съч. III, 168. — Винотооо, винцето-тригодишното отиде, та се не видя! — заплака отведнъж той и настави през сълзи: — Ти знаеш ли, отче, какво нещо щеше да стане от него? Елин Пелин, Съч. I, 191.
11. Само ед. Разг. Като сказ. опред. с гл. съм и предл. по. Означава, че някой работи в някаква област, но не може или не е необходимо да се посочи точно какво. Сега в нашето село за широки [социалисти] минават братя Мильо и Павльо Врягови. Мильо беше нещо по железниците, види се, оттам ги донесе тия убеждения. Г. Караславов, ОХ I, 51.
12. Разг. В съчет. с гл. ставам, случвам се в 3 л. ед. ч. обикн. св. Означава предположение, че може да произлезе или е произлязло неприятно събитие, лош инцидент. Как да довери и на жена си, ще ѝ лепнат в полицията две плесници и тя ще клюмне прекършена. Защо да зачерни и нея, и детето,, и целия си дом. Ако стане нещо, да отиде поне сам. Младен беше решил това още първия ден. Ст. Даскалов, БМ, 49-50. — Даскала, наш човек, зара̀н да стане нещо, неговата глава първа ще иде, па тогава нашите... Ст. Даскалов, БМ, 19. — Чакат — не чакат, това е. Назад. "Нещо е станало" — помисли си Ванко и реши, че е излишно да упорствува. М. Грубешлиева, ПИУ, 238. Жена му уплашена се втурна в стаята. — Миличък, не чуваш ли какво става навън! .. Полицията точно под нашите прозорци стреля. Аз помислих, че е станало нещо с тебе... Хр. Радевски, Избр. пр III, 191. Настаниха я [четата] в две къщи в градската махала.. — Сега само Господ да ни пази. Стане ли нещо, целото село ще отиде. Д. Талев, И, 438-439.
II. Като частица. 1. За подчертаване неопределеността на лицето, предмета, явлението, назовано със следващото съществително. — Един съвет ще ти дам, ама никому няма да казваш: ако видиш нещо неприятности, защото оставаш тука само ти господарка, ще подириш горе трите ми баби. Й. Вълчев, СКН, 142. — Аз съм приятел на този хубавец. Да имаш нещо възражения? Й. Попов, ИЖП, 9. — Ами какво е станало нощеска, а?... Тц-ц-ц! Нещо, убийство пак! — зацъка високият, почернял от въглища човек. К. Константинов, Избр. разк., 153. — А какво носиш? — заинтересува се другарят му и с два пръста повдигна вестника над макета. — Нещо машинария, а? — Машина! Парна! П. Проданов, С, 92. — Какво да правим със Скокля? Той ми каза, че няма да може да дойде. Имал настинка нещо. Б. Обретенов, С, 91.
2. За означаване на неопределеност, неизясненост в усещането за физическо или душевно състояние на някого или нещо, назовано чрез наречие или глагол. Колата спря. — Не съм нещо добре, та да ме закарате до града! — залепи жената лице в стъклото. Ст. Даскалов, СЛ, 297. И сети, че му става нещо леко на сърцето. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 45. От някое време насам и баба Суса като че нещо се подмлади. Все носеше бяла изпрана риза, нова престилка, сукман от литотъкан шаяк, макар да бе зима, макар навън да бе студено. Кр. Григоров, И, 235.
3. За подчертаване на неопределеност на начина на действието, означено с глагола. — Децата къде са? — Палавници. Спят. Леля Жечка нещо ги прикотка отвъд и ги приспа. Г. Караславов, ОХ IV, 179. Да я заведе при Алията, който режеше с ръждив нож под езика на добичетата, не се решаваше. Може да повреди нещо юницата! .. И хвана той добичето за повода, и го отведе чак в града при ветеринарния лекар. Ст. Даскалов, БМ, 269.
4. За подчертаване приблизителността на мярката, измерението, количеството, изразени от съществително за време, количество, размер, обикн. в съчет. с колич. числ. или нареч. Селото Белимел стои на една гола рътлина, един час нещо на север от
Чипоровци. Ив. Вазов, Съч. VII, 54. Като имах намерение да не напущам бащиния си занаят, аз прилежно бях се заловил за него, изпълнявах всичко, което се искаше от мене,..: с една дума, в разстояние нещо на 6 месеца бях дотолкоз успял в занаята, щото на годината тъкмях да земам 500 гроша хак. П. Р. Славейков, БП I, ХIХ. ● В съчет. с малко преди, малко след (подир) или предл. около. — Един празник, малко нещо преди Гергьовден — .. — Ненко си стоеше пред вратника. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 23. Отворихме дюкяна, поработихме нещо около 3 или 4 месеца, но работата не вървеше. Н. Ферманджиев, РХ, 42.
5. За подчертаване на слаба степен на признака на лице, предмет, явление, назован от съществително в съчет. с малко. — Слушайте какво! — отвърнах аз на забележката му, че съм малко нещо груб. — Няма какво да Ви се извинявам!... Вие ще се извините — рекох, — задето ни безпокоите вече трета вечер! С. Северняк, ВСД, 15. Прилича на голямо бебе, а пък е малко нещо философ. Чете много, употребява чужди думи и си остава детински наивен, както и да се опитва да изглежда мъдър. Ем. Манов, МПЛ, 9. Влюбеният е длъжен да бъде малко нещо романтик. П. Вежинов, НБК, 109.
◊ В реда на нещата. Разг. Напълно нормално, както трябва; редно е. Необходими са за нея само ония разходи, с които се усилват военщината и всичките нейни органи.. И от гледна точка на съвременната държава това е в реда на нещата. Г. Георгиев, Избр. пр, 223. И малко нещо отгоре; нещо повече. Разг. За изразяване на висока степен на признак, качество на определен предмет, явление, действие, отношение и под. — Такъв хайдук доста работи разбира, ама най-много от коне. — Да не е бил джамбазин? — И малко нещо отгоре. Т. Харманджиев, Р, 19. Тогава оста, която е перпендикулярна на екваториалния кръг, е ос, която е успоредна със световната ос. Нещо повече: поради грамадните разстояния до звездите ние считаме, че оста на нашия екваториал се слива със световната ос. Г. Томалевски, АН, 57. Имам нещо с някого. Разг. В любовни, интимни отношения съм с някого. — Я чуй, ма, бульо Маринице, дали няма нещо тя с Нягула? .. Едно време бяха се либили? Й. Йовков, А, 91. Имам нещо <общо> с някого или с нещо. Разг. Намирам се в някаква връзка, в някакво отношение с някого, нещо. Има нещо между нас (помежду ни). Разг. В интимни отношения сме. Вечер, на връщане, те [Тъкачев и Староселска] се разхождали самички по шосето. Станка изгаряше от съмнения, топеше се от мъка и се късаше от ревност. Защо излиза той със Староселска? Има ли нещо между тях? Г. Караславов, ОХ I, 59. Има нещо гнило в Дания. Книж. За държава, учреждение и пр., където съществуват големи нередности, престъпления, хаос и са нужни радикални мерки за оздравяване на атмосферата. Малко нещо. Разг. В известен смисъл, горе-долу. — Разбираме и ние малко нещо от административности .. Ако мислиш да ме баламосваш, охооо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 239. Направям / направя нещо на някого. Разг. Причинявам някаква злина, вреда, загуба и под. на някого. "Иди, синко, каза ми, няма ми нищо, не мисли за мене, гледай да не направят тебе нещо". К. Величков, ПССъч. I, 37. — Нима преследваните животни могат да направят нещо на хищниците? — запита, вече без да се смее, Търтибежко [заекът]. О. Василев, ДГ, 66. Нещо повече от. Разг. За изразяване на по-високо, по-различно качество или състояние от посоченото. — Вяра — каза той с треперящ глас и седна предпазливо до нея, — истина ли е, че ние бяхме добри приятели с тебе? .. — Ние и сега сме приятели! — отвърна тя спокойно. — Но аз не искам да сме само приятели. Аз искам да сме нещо повече от приятели. Ив. Мартинов, ДТ, 160. Нещо за душата. Разг. Произведение на изкуството или храна,напитка, които доставят удоволствие. Те [майсторите гурбетчии] донасяха каквото беше необходимо, за да нахранят челядта си, а и нещо за душата си — шише хиоска мастика или дамаджана с хубаво, червено като кръв вино. Д. Спространов, С, 87. Изпей ми нещо за душата. Нещо ми хлопа (мърда, липсва); нещо не ми достига. Разг. Не съм напълно нормален; побъркан, малоумен съм. Слагам / сложа (турям / туря, турвам / турна) нещо в уста. Разг. Хапвам малко.