НЕЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЀЯ. 1. Вж. тя.

2. Със знач. на показ. местоим., ж. Диал. При съществителни. Тази, тая, същата. Той натъпка още тая вечер джамадана си,.., и спа нея нощ дълбоко и непробудно. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 112. Баща ми се завръщаше нея [на Велики петък] вечер по-рано от друг път. Д. Калфов, ПЮН, 152. А сушата през нея година наистина беше голяма. Й. Йовков, ВАХ, 140. На юг от селото на една възвишеност има могила, наречена "Власевица". На нея могила е имало черквица св. Власи, гдето и досега личи черковището. СбНУ ХII, 7. Ти мен ми направи такваз голяма добрина, кат ма остави жив, трява и

аз да ти са отплатя за нея добрина. СбНУ ХХIХ, 201.