НЕЯВЯВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЯВЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Неосъществено задължително явяване, присъствие на определено място, в определено време; отсъствие. Съдеха се със софийския род за наследство, процесите траяха с години, отлагаха се поради неявяване на свидетели, пропущане на фатални срокове, невръчени призовки. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 362. Това "извинение" съвсем не задоволи обидения тъжител; неявяването на подсъдимия бе за него още по-голяма обида. М. Кремен, РЯ, 512. След доклада следваше заповед за глобяването на стрелочника Иван Сърмов. До нея друга заповед за глобяването на стрелочника Лозан Биков — за две неявявания на работа. М. Марчевски, П, 165.