НЕЯ̀СЕН

НЕЯ̀СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е с недостатъчно ясно очертана форма, контури и под. В дрезгавината се показаха неясните очертания на ниската гора. Ем. Станев, ПГВ, 113. Тези интимни снимки излязоха за жалост неясни: не бях взел предвид здрача в полутъмната стая. М. Кремен, РЯ, 27.

2. За светлина — който е с незначителна сила, слаб. Когато възлезе на един връх, далеко на запад му се мернаха неясни светлини. Ив. Вазов, Съч. VI, 67-68.

3. За говор, звук, шум и под. — който е слаб, не е достатъчно силен, за да бъде чут, разбран. Неясните гласове на момците сам-там из гората се проясняват. П. Тодоров, Събр. пр. II, 317.

4. Прен. За мисъл, идея, положение и под. — който не може да се разбере, схване, в който или по отношение на който няма яснота. Неясни мисли, една от друга по-неприятни, се роеха в размътената му глава. Т. Влайков, Съч. III, 302. Оскърбяваше го преди всичко това неясно положение... Да работиш днес и да не знаеш утре тук ли ще бъдеш, или ще те изгонят. Т. Монов, СН, 54.

Списък на думите по буква