НЕЯСНОТА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЕЯСНОТА̀ ж. 1. Само ед. Отсъствие, липса на яснота, на изясненост по отношение на някакво мнение, идея, положение, спомен. Ненавиждаше [Георги Радинов] двусмислените положения и се боеше като от огън от всяка половинчатост или неяснота в отношенията си с другите хора. Ем. Манов, ДСР, 37.

2. Обикн. мн. Нещо, което е неизяснено, в което липсва яснота. Факт е, че в нея [историята] имаше много кусури и неясноти и че на доста места тя бе подхваната от главата за краката. Ал. Томов, П, 114. Чие добро може да се промъкне през мрежата зависимости, в мъглата неясноти, в бърканицата от воли и намерения? Д. Добревски, БИ, 245.