НИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НИ частица. 1. В отрицателни изречения — за подчертаване и усилване на отричането; нито. Цели три месеца по ясното небе се не мерна ни сянка от облачец. Елин Пелин, Съч. I, 73. — Бе, от толкова близко и ни един куршум да не го удари, — извика друг един. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 151. От Панко и от двамата селяни не беше останало ни следа. Й. Йовков, АМГ, 50. // В съчет. със съществителни, назоваващи малко количество от нещо — за подчертаване на пълната липса на каквото и да е количество от това нещо; нито. — Та ти казваш — житото се свърши? Няма ни зрънце. Изметохме хамбаря и сега е празен. Ц. Церковски, Съч. III, 228. — Долу тонгата!... — викаха от всички страни. — Не отстъпват ни стотинка!... — обсъждаха едни. Д. Димов, Т, 278. — Ще кажеш на баща си, че сега за сватба не сме готови. Ако много бърза, сам да дига сватба. От мене ни пара̀. К. Петканов, БД, 19. // В съчет. със съществителни, назоваващи единица време, пространство — за най-висока степен на отричане на някакво действие; нито. Да зависи от него [Дима], повече ни ден няма да остане. К. Петканов, МЗК, 153. Най-после виждахме
неприятеля. Не трябва да се губи ни минута. Откриваме огън. Й. Йовков, Разк. II, 139. Той остави телефона и продължи, като че ни за миг не бе прекъсвал нишката на речта си: — Ако отречете, ще ви заставим да признаете всичко. М. Грубешлиева, ПИУ, 269.
2. В елиптични изречения: а) За подчертаване, че нещо напълно липсва, отсъствува, не съществува, не се проявява; нито. Любомир. Нямам време. Пари имаш ли? Вена. Ни стотинка. Ст. Л. Костов, Г, 19. Завалява дъжд, солта се топи,.. Когато най-сетне дошли, какво да видят: под всяка талига локва, от солта ни помен! Й. Йовков, ВАХ, 70. Ни една дума на съжаление, на разкайване, на надежда... Ив. Вазов, Съч. ХХII, 181. Тя си имаше тоя навик,.., да таи болката си,.. Да ѝ се къса сърцето — никому ни думица. Ст. Даскалов, СД, 272. Баба Първа пак подзе: — ... мене ме цела тръпки побиха! Пресекоха ми се колената, схвана ми се глас у гърло — па ни гък! М. Георгиев, Избр. разк., 165-166. б) За изразяване на забрана; нито. — По никой начин да не отиват. Не ще е нужно, тоест, не е нужно. — Ни аз? — Ни ти. Ив. Вазов, Д, 71. Старецът я пресече сърдито, със светнали от ярост очи: — Ни дума повече! Тя е проклета от мене. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 118. — .. Най-добре за тебе е да мълчиш. Ухиленото и лукаво лице на Баташки стана изведнъж сериозно. — Разбира се, никому ни дума — обеща той. Но сигурно е нещо голямо, а?... Д. Димов, Т, 66. Мнозина се прекръстиха. Други подхванаха песен — тях войводата спря: — Вие ум имате ли? Ни гък! Ст. Дичев, ЗС II, 19. Мъже, жени, / народ, / ни крачка назад. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 47.
3. Диал. Не. Минки си писмо допадна / да си се жени и глави, — / Асен е черен почернял. / Ни да е черен почернял, / ам да е тьемен потьемнял, / пак ще Хасана да зема. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 271. А айдуци ю говора: / "Не бой се, моме Янево! / Яла си вода нагреби — / ни че ти стомна трошиме." Нар. пес., СбНУ ХLIV, 97. Вино пие Марко на облога. / Ни го пие с бракя и дружина, / нел го пие с цръна арапина. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 7. Размъти се мътен Дунав. / Дали война конье пои? / Ни ти война коня пои, / къпали се две сестрици. Нар. пес., СбВСтТ, 408.
◊ <За> ни защо. Диал. Съвсем без нищо, без сериозен повод; за нищо. От обед се мома разплакала, / да би зашто да би за ни зашто, / че помина едно лудо младо, / та ѝ зело венец от главата. Нар. пес., СбНУ II, 33. Затворена Сава айдучина, / затворен йе у Легена града, / затвори го кральо от Легено / за ни зашто, за Божьа правнина. Нар. пес., СбНУ IХ, 81. Че той си закла сестра си, / закла сестра си Тодора. / Да би за нещо — ни за що: / че не му ѝ диван стояла, / че не му ѝ чаша държала. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 266. Не искам (ща) ни да знам (ни да чуя). Разг.; Не сакам ни да знам (ни да чуя). Диал. Не се интересувам от нищо, не искам да ме занимават с някакъв проблем. Твойо късмет се йе уайлазил,.. Сега йе легнал, та си лежи, не сака ни да знайе, дека си ти сиромах. СбНУ Х, 144. Царот му велит: "Синко, яз други син немам, а само тебе; сега дошло време веке ке те свършам и ке те оженам — сакам да видам радос’ от сина!" А син му не сакал ни да чуят такво нешчо. СбКШ, 24. Не ще ни дума. Диал. Разбира се, така е. Ни капка, страх, съмнение, надежда, вяра и под. Никакъв (страх, съмнение, надежда, вяра и под.). За него не съществуваше вече ни капка съмнение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 34. Ни най-малко. Разг. Съвсем не, никак. Трогателната картина, на която присъствуваха, не го покърти ни най-малко. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 101. "Писател, писател! — рекох си. — Ама има разни писатели! Де да го знаеш от кои е..." Извинявайте, вие да не се обидите? — Ни най-малко! — махнах великодушно аз. Др. Асенов, СВ, 44.
НИ съчинителен съюз. I. За съединяване. Ни ... ни; ни ... нито. Свързва еднакви части в изречение или прости изречения в състава на едно сложно изречение (към всяка от еднаквите части или към всяко просто изречение). 1. При изреждане на предмети, лица или действия, които се отричат и същевременно подчертават; нито. Ни слънцето, ни шумът, ни минувачите, ни животът, който закипя около му, не го заинтересува. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 97. Кой каквото имаше, даде, да хапнат хората, щото новите заселници ни брашно имаха, ни боб, ни картофи. Й. Радичков, СР, 136. Откакто бе дошъл аскер в Дебрица, млада жена не смееше да излезне сама ни по селото, ни по нивата или в гората. Д. Талев, И, 386. — Не се ли върна още болярин Игрил с крагуярите и песяците? — попита загрижено той. — Де ли се е дянал? Ни соколите му се вият по небето, нито загарите лаят. Ба, какво ли е? Ст. Загорчинов, ДП, 297. С пушките оставих Радоил / да се разправя сам — не съм ни ял, ни пил, / ни видел свят, докле до тука да пристигна. П. П. Славейков, КП ч. III, 78. Тежка йе грижа на мене: / девет съм мости заправил, / ни един не съм доправил, / ни на дюлгере доплатил! Нар. пес., СбНУ ХLIII, 438. ● В конструкция: ни + същ. + ни дявол. За усилване на предходното отрицание; никой, нищо. — Казвам — таман за нас работа! Докато партизаните шетат насам-натам, ние ще си вземем каквото ни трябва! Няма ни стража, ни дявол!... П. Вежинов, НС, 244.
2. При посочване на два предмета, лица, явления, положения или действия, които се отричат, за да се подчертае крайността на някаква ситуация, възможност и под.; нито. Слънцето печеше силно и нане Стоичко бе‑
ше захвърлил вечното кожухче, с което се не разделяше ни зиме, ни лете. Елин Пелин, Съч. II, 10. Но Хаджи Генчо е твърдоглав и ушите му не чуят ни молби, ни заплашвания. Л. Каравелов, Съч. II, 52. Никого няма да пуснете, ни да влезе, ни да излезе! — заповяда той. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 152. Къде се крие Велко Скорне, кажи. Ти знайш, все си чула. Ами даскалицата горе ли е, или в града? — Не знам, бей. Нищо не знам. Не съм го виждала ни него, ни нея. Д. Талев, И, 350. Затаи дъх и ни напред, ни надире. Кр. Григоров, Р, 120. Кордата се разхлаби и копчето [на радиото] ни напред, ни назад. ВН, 1958, бр. 2201, 4. От мисъл за болестта ѝ нямам мира ни денем, ни нощем. △ Извън човека няма ни радост, нито мъка. △ Нямам сила ни да остана повече при тях, нито да си тръгна. △ Не успях да ги видя нито преди празника, ни след него.
3. За посочване на средно положение чрез отричане на две крайни, противоположни възможности; нито. Веднъж селяните, които бяха отишли с колата, се върнаха без едного. Името на загубения беше Обрад — мъж ни млад, ни стар. Ст. Загорчинов, ДП, 71. За голямата ѝ дъщеря тя знаеше, че дълго ходи ни годена, ни разгодена, и че наскоро се ожени. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 195. Дакито обикновено не ставаше ни рано, ни късно. Ив. Вазов, Съч. VII, 36. Тя бе милосърдна сестра, партийка, и ятачка на партизани — ни грозна, ни красива, природно интелигентна и здрава като скала жена. Д. Димов, Т, 686.
II. За присъединяване. 1. Присъединява части на изречениe или прости изречения, когато се отрича; нито, <а> и не. Мечкарят се повърна — дигна гърнето па викна: колкото парчета от гърнето, толкози години наедно живот!.. Па дигна даарето и гъдулката,.., поведе мечката и хвана пътя нагоре с Калина.. Калина се не чу, ни видя от тогава. П. Тодоров, И I, 31-32. Работата не беше важна, ни опасна. Й. Йовков, Разк. II, 93. Да беше мор, да беше чума, / че в гроба гърло не гладува, / ни жадува, / а то — градушка ни удари. П. К. Яворов, Съч. I, 44.
2. Ни ... ни. Присъединява части на изречение или прости изречения, когато се подчертава сходство на новото, което се добавя, с изказаното преди това; не ... а и не, нито ... нито (към всяка част или към всяко просто изречение). "Женен ле си, Иване, ил не си?" / — Ни сам женен, ни к,у да се жена. / .. / дор не зема Димка мала мома. Нар. пес., СбНУ ХLV, 379.
◊ Не искам (не ща) ни меда, ни жилото на някого. Разг. Не искам абсолютно нищо от някого, независимо дали е добро или лошо. — ... И не ща на Дели Дима ни меда, ни жилото — от людска мъка проклето имане не искам! З. Сребров, Избр. разк., 130. Ни ва̀рен, ни печен. Разг. Никакъв. Не искам да го видя ни варен, ни печен след онзи ужасен скандал. Ни вест, ни<то> кост от някого. Разг. Нищо не се знае за някого, който е отишъл другаде; не се е обаждал, в неизвестност е. — Ала Обрад не изтърпя всичко това. Изгуби се от селото една нощ,.. и оттогава ни вест, ни кост от него. Ст. Загорчинов, ДП, 348. Ни в клин, ни в ръкав. Разг. Неуместно, без връзка с това, което се говори или прави, без причина. После току изтърси ни в клин, ни в ръкав: — Ами наесен ще правим ли кърски седенки, бат, Захари? Ст. Марков, ДБ, 162. Ни в туй (това), ни в онуй (онова) време. Разг.; Ни в онуй (туй) време; ни в едно време. Диал. В най-неудобен, неподходящ момент за извършване на нещо. Рисът беше в килията и режеше парче кашкавал.. — Защо ми идваш ни в туй, ни в онуй време, свиня! Мислиш, че ще те помилват ли, като не си гледаш работата!... Кл. Цачев, ГЗ, 156. Ставри се правеше на улав, когато Малкото попче ни в това, ни в онова време изповядваше на затулено някоя по-засукана невеста... Г. Караславов, Избр. съч. II, 12. Да се вземе на заем!.. От дядо Милчо? Виж от него бива.. И срещу самия ден на свети Петър Гюлчето тръгна, ни в онуй време и без някому да се обади, към къщата на дядо Милчо. Ц. Церковски, Разк., 229-231. — Ех, какво ще прави сега ни в едно време у мамини? Може и тук да има нящо работа. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 208. Ни жив, ни умрял (мъртъв). Разг. 1. Силно изплашен, вцепенен от страх, ужас. Тате скочи от постелята и отърча към хармана. И докато разберем що става, той извика: "Олеле, чумата ме утрепа!" И ние ни живи, ни умрели, побягнахме през задния вратник. Г. Белев, ПЕМ, 15. Пред мен беше стринка Гинка,..; тя ме гледаше със студен .. поглед, устните ѝ бяха бледни и потреперваха.. — Ела де, влез, заповядай — поканих я аз, ни жива, ни мъртва — поседни, ето стол. Г. Райчев, Избр. съч. I, 202. 2. В много тежко състояние; полужив. Донесоха човека ни жив, ни умрял вкъщи и чак като доде на себе си, разправи какво е патил. Й. Йовков, АМГ, 211-212. Ни лук ял, ни <на> лук мирисал. Разг. Преструвам се, че не съм извършил нещо; правя се на невинен, прикривам се. Майка на две деца... без име... без бъдеще... Каква каша?... И оня хубостник, който я забърка, се шири, ни лук ял, ни лук мирисал... Б. Болгар, Б, 77. Най-лесното нещо за него бе да поеме по пътечката надолу и ни лук ял, ни лук мирисал, да си отиде. Т. Харманджиев, КЕД, 50-51. <Ни> малко, ни много. Нар.-поет. Приблизително, около, почти. Че събра Иванчо, че отбра / до двеста млади момчета, / че ги поведе, заведе / в оряоското училище / там ги на пушка учаше; / учи ги малко ни млого, / учи ги до две седмици. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 109. Ни пет, ни шест; ни две, ни три. Диал. Безцеремонно, нахакано, без стеснение. Дойде ли ѝ [на Рада] ред да прекопа
нещо у бостана, а она се извърне, па ни пет, ни шест: това не съм работила, каже, ни у бащината си къща, па и тука нечем! М. Георгиев, Избр. разк., 61. Сербезинът, като всеки сербезин, ни две, ни три, извръща се и удря едно текме с крак на заптията. М. Георгиев, Избр. разк., 99. Ни повече, ни по-малко. Книж. За подчертаване на изказано твърдение, желание като единствено възможно; единствено, са̀мо, точно това. Ние се жертвуваме за свободата на България, и, ако найдем отплата, то тя ще бъде: освобождението на България; ни повече, ни по-малко. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. До неотдавна тия думи на Йоана Екзарха за преславските дворци ни се струваха ни повече, ни по-малко от едно поетическо видение. П. Росен, ВПШ, 175. Ни се води, ни се кара. Разг. Опърничав, опак, неразбран (обикн. за човек). Каних го, молих го, увещавах го да дойде и той се съгласи, пък сега телефонира, че няма да дойде. Ни се води, ни се кара. Ни съм орал, ни съм копал. Разг. Не съм положил никакъв труд, никакви усилия, за да получа нещо. Спечелих парите на тотото, ни съм орал, ни съм копал за тях, дай да ги прахосаме за удоволствия. Ни <по->топло, ни <по->студено ми става (ще ми стане). Разг. Безразлично ми е нещо, не ме засяга нещо. — Какво ли си думате пак вие: нека се грижат царете и болярите, нам ни по-топло, ни по-студено ще стане. Ех, да можехте да видите как агарянците робе робят и ги водят на вериги за продан, друго щяхте да говорите! Ст. Загорчинов, ДП, 417. Ни черна, ни бяла, не казвам (не проговарям и под.). Диал. Съвсем нищо (не казвам). Щом стигна до гасачите, той не им каза ни черна, ни бяла, спря се и гледаше позеленял и начумерен, като че всичкият свят му беше крив. Ц. Гинчев, ГК, 296. Нямам ни дете, ни коте. Разг. 1. Бездетен съм. — Четири години Кундураджийкина Начовица нямаше ни дете, ни коте, че сетне като взеха да се тръшкат — всяка година и все момчета... Г. Караславов, С, 114-115. — Само двама сме, аз и съпругата ми; нямаме ни дете, ни коте. Г. Райчев, ЗК, 17. 2. Живея сам и не съм обвързан с никакви семейни грижи и задължения. Други нищо не даваха.. Можех ли да им се гневя аз, дето нямах ни дете, ни коте, щом тия люде утре щяха сами да подлагат ръка и да просят за децата си? А. Дончев, ВР, 312.