НИБЕЛУНГИ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИБЕЛУ̀НГИ мн., ед. (рядко) нибелу̀нг м. Книж. 1. В германските легенди, които са основа на първия героичен епос от ХIII в. в немскоезичната литература "Песен за Нибелунгите" — род джуджета, собственици на голямо съкровище. — Но ние сме сигурни в победата си .. — Тогава от що се вълнувате? — .. — От самата война! .. Така са се вълнували нибелунгите, когато Хаген фон Троние убива сина на Кримхилда! Д. Димов, Т, 349.

2. Прен. За иронично назоваване на съвременния немски народ. В мрачната страна на нибелунгите тиранинът е завардил пътищата като пладнешки разбойник. А. Каралийчев, НЧ, 134. Хей, гледай! По нейните [на Пирея] улици / вървят нибелунгите рицари, / тевтонският говор дочува ли / Гърция, мъченицата? О. Орлинов, П, 74.