НИВА —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍВА, мн. -и, (събир., обикн. поет.) нивя̀ и (диал.) нѝве, ж. 1. Обработваема земна площ извън населено място, където се засяват обикн. житни растения, слънчоглед, царевица, тютюн и под. Че е хубаво и весело на нивата, кога има повече возривачки, това се знае. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 262. — Стой! — .. — Тая нива нема да ореш! — .. тая нива е моя... — Тая нива е обща...махай се! Ст. Даскалов, БМ, 262. Сред тая обширна зеленина се чернееха прясно ораните ниви и дъх на прясна земя пълнеше есенния чист въздух. Елин Пелин, Съч. III, 154. В Преспа почти всеки стопанин имаше по една или няколко ниви или лозе в околностите на града. Д. Талев, ЖС, 145. Той [Иван] си имаше от баща си сичкото — къщата, нивята, лозята, ливадите. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 45. — Слънце, мило какино, / нали ти кака заръча / до плане, слънце, да грейеш, / от плане в облак да влейеш, / че изгоряха нивето, / нивето, слънце, сеното! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 270. Картофена нива. Памукови ниви.
2. Растенията, с които е засята или засадена такава площ. — Нивата трябва да бъде пожъната, докато не е почнало да се рони зърното. А. Каралийчев, МО, 11. Безплодна и черна беше земята, когато беше тръгнал, а сега цяла Ромъня се жълтее от узрели ниви. Й. Йовков, СЛ, 144. Сега тая земя е ласкава и топла; избуялите нивя наливат зърното; ябълките зреят за новото вино. К. Константинов, ПЗ, 149. Слънцето печеше и във въздуха се чувстваше лека мараня. .. Нивята слабо се вълнуваха. Елин Пелин, Съч. II, 85-86.
3. Прен. Книж. Обикн. със съгл. опред. Обширна област при духовното или социално общуване на хората, която е обект на дейност; поле, поприще. Една дълга върволица от предтечи сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 85. От киевския период на своя живот Икономов отнася една завидна за времето си подготовка по икономически, естествоизпитателни и исторически въ‑
проси, необходими за просветителската му работа на българската културна нива. Т. Жечев, БВ, 359. Министър,.., директор на музея и Народната библиотека — Константин Иречек пореше неуморно целината на българската книжовна нива и хвърляше здрави семена. А. Каралийчев, ПГ, 207-208. Руската интелигенция отиваше в село не за да се "опростява",.., а да издигне първобитните селяни до себе си. Делото на тия самоотвержени работници на обществената нива принесе обилни плодове. СбЦГМГ, 306.
◊ Господнята (божията) нива; нивата господня. Книж. Християнската църква и християнството. — Всякакви ереси се наплодиха по православието .. Както скакалците във фараоновата земя са се спуснали над господнята нива — ни огън, ни слово ги плашат. Анатема! Ст. Загорчинов, ДП, 52. "Молитствувам в нивата господня, както орачът на земната нива оре, сее и жъне..." Ст. Загорчинов, ДП, 208. Тъй времето неспирно преминава; / и както твоите и моите следи / изчезнаха на божията нива, / де неми се издигат хълм до хълм. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 143.
> Като кучето на нивата, свършвам работата (свършвам я). Разг. Несполучливо, безуспешно, лошо, зле (свършвам нещо). Марин се прибра рано,.. Щом го чу да захлопва портата, Стамена знаеше, че ще го види празен. "Така си е, не съм ли с него, свършва я като кучето на нивата!" — помисли си. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 289. Не ми е орал и копал на нивата. Диал. 1. Не съм задължен нищо на някого. 2. Не знам, не познавам някого. Ще се чуе глас и на нашата нива. Диал. Употребява се, за да се изрази, че лицето, което говори, очаква настъпването на щастливи дни или някакъв успех, сполука.