НИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НИВО̀, мн. -а̀, ср. Нежел. 1. Степен на височина по вертикална линия на нещо; равнище. Столицата понастоящем заема едно

пространство в окръжност около 30 км и е разположена при полите на известната 2300 метра висока над морското равнище Витоша и Люлин, а самата е 550 метра над морското ниво. Хр. Даалиев, ТИЯ, 166. // Височина на водата на река, воден басейн. Бюлетин за нивото на река Дунав в сантиметри.

2. Прен. Степен на положение на някого в определена йерархия; равнище. Имаше нещо печално в този дребен, загрубял и безправен свят, в тия малки, дошли от селото същества, които стояха на най-ниското социално ниво и нямаха друго бъдеще освен черния труд. Д. Димов, Т, 95. // Степен на материално благосъстояние; равнище. Жизнено ниво.

3. Прен. Книж. Степен на интелектуално, културно и под. състояние на някого или на художествена, научна, естетическа стойност на, нещо; равнище. Излезлите през ранното средновековие географски съчинения в Западна Европа са не само доста оскъдни на фактически материал, но са написани и на много ниско ниво. А. Бешков и др., ИГ, 26.

◊ На ниво. Разг. 1. Държа се, протичам и под. Много добре, отлично (държа се, протичам и под.). Самите те забравят тези крайно срамни мисли за дезертьорство и изобщо започват да се държат на ниво. К. Грозев, СС, 67. 2. Съм. На високо интелектуално, културно равнище или с високи естетически качества (съм). Започна се с това, че ми дадоха съюзно поръчение да напиша специално за случая една пиеса. Нещо сериозно, задълбочено и изобщо на ниво. К. Грозев, СС, 126.

— Фр. niveau.