НИГДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍГДЕ нареч. Нар.-поет. 1. Никъде; нийде. Цялото село се бе спотаило, нигде не се виждаше селянин, заглъхнал бе дори и кучешкият лай. Д. Талев, И, 450. Безмълвна нощ и адски мрак... / и нигде звук, и нигде зрак. П. К. Яворов, Съч. I, 29. "Я съм одил четиресе вери, / теква убос нигде не съм вишал!" Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 78.

2. С отриц. местоим. За подчертаване отсъствието, липсата на някого или нещо, изразено чрез местоимението. — Сирак ли си? — Нямам си нигде никого. К. Петканов, СВ, 11.