НИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍЕ, (поет.) ний, (диал.) не, нѐе, ни, нѝека, нѝя, ми, мѝе; вин. нас, (крат.) ни, (удв.) нас ни, (диал.) на̀зе, на̀зека, на̀зи; дат. нам, (крат.) ни, (удв.) нам ни, (диал.) на̀ми, лич. местоим. (1 л. мн.). 1. Употребява се от лицето или лицата, които говорят, за да означи две или повече лица, включително и себе си. — Ние сме човеци, ние сме българи, ние изпълнихме нашата светла длъжност към отечеството. Ив. Вазов, Съч. VI, 16. — Хайде, всеки от нас, да разкаже нещо за бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 3. — Нима господ ще седне да води сметка на такива като мене. Нас ни са записали у дяволския тефтер още кога сме се родили. Елин Пелин, Съч. I, 31. — Гледаме — у вас свети и тейко поръча да ти донеса малко рибица. Ама не знам как я обичаш, та ти нося каквото сме си я направили за назе си. С. Северняк, ИРЕ, 42. — Че седни, даскале, седни и кажи нам. Ц. Церковски, ТЗ, 18. Ний всички сме деца на майката земя. Хр. Смирненски, Съч. I, 104. Ка ни виде дели Магдалена, / ка се пущи, мале, низ орото, / кога яхна влахина кобила, / а ниека, мале, побегнахме, / пристигна ни у полие широко, / .., / закара ни у Будина града. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 79. — Дружина верна, сговорна, / чийо че либе да дойде / обеда да ни донесе, / ми че го у дзида задзидамо. Нар. пес., СбВСтТ, 953. ● Простонар. Аз. — Лани, когато мина инспекторът от тук, аз — ние сме председател на училищното настоятелство — му казах, че я не даваме. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 68. — Ти да не бъдеш пожарникар, дето се качва по стълбата. — Ние сме. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 117.
2. Книж. Употребява се вместо "аз" от автор на произведение като израз на скромност, за да се избегне впечатлението за самоизтъкване или за да се приобщи читателят към идеите в произведението; аз. Приснопаметният отец Неофит Рилец,.., я [Рила] нарича на своя черковен език "Велика Рилска пустиня", характерно название, което и ние усвоихме за заглавие на настоящето ѝ описание. Ив. Вазов, Съч. ХV, 4. И у тримата ние виждаме възгледи, близки на възгледите, проповядвани от наследниците на Белински. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. Случи ся да сме писали и ний нашата уно-блъгарска история, гдето такожде ся говори най-напред за произхождението на блъгарския народ и за началото на блъгарската история. Г. Кръстевич, ОДК, 3. Глаголът съм ни служи за спомагание в другите спряжения, ние ще начнем от него първо. Г. Миркович, КМБГ, 27.
3. Книж. Употребява се от владетелско лице или лице с обществено-политически авторитет като израз на висотата и едноличността на неговата власт, обикн. в официални обръщения, речи, възвания на лицето към другите; аз. "Ние, Фердинанд, с Божия милост и народна воля княз на България, обявяваме на нашия възлюбен народ,.., че поехме кормилото на управлението и ще го водим според Конституцията." Х. Левенсон, ФЦ, 18. На една маса се поклаща,.., едно забравено кръщелно свидетелство,.. В него пише: Ние Нептун, син на Сатурна. Св. Минков, ДА, 46.
4. Разг. Шег. В съчет. и ние и следв. глагол. Употребява се, когато говорещият иска да подчертае, че не вярва на събеседника си или че няма да позволи да бъде измамен. "И ние сме служили служба" — говореше той, — "и ние знаем законите". Й. Йовков, Ж 1945, 53. — Разбираме и ние малко нещо от административности... Ако мислиш да ме баламосваш, охооо! Г. Караславов, Избр. съч. II, 239. — Знам, знам, пресече го Братемойев, — фантазия и ние знаем, но тъй се ражда недоверие. Ив. Вазов, Съч. Х, 26.
5. Само нас (назе, нази) в съчет. с предл. у, по, от, до, към, (диал.) къде и др. Разг. Домът или родният край на говорещия; моят или нашият дом, моят или нашият край. — Има ли от селото някой да го е виждал? — .. — Има си хас — обади се мустакатият. — Та той у нас лягаше, у нас ставаше. Г. Караславов, Избр. съч. II, 269. Показа [Любица] белите си зъби и пристъпи към Стефана. — Добре дошъл! Напоследък ни забрави, вече не идваш към нас. К. Петканов, МЗК, 125. — Виждам, че не са откъм нас, — .., — тия са загорски коли — тамошна направа. Елин Пелин, Съч. II, 156. Иди майко, у дома / и със сърце сичко разкажи / на мойте братя невръстни / .. / Ако ли, майко, не можеш / .., / то га са сберат момите / пред назе, майко, на хоро / .., / ти излез, майко: послушай / със мойте братя невръстни / моята песен юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1929, 6.
◊ Между нас казано; между нас да си остане. Разг. Обикн. като вметнат израз. Да се запази в тайна, да не се дава гласност (за нещо поверено, интимно). — Между нас казано, аз отдавна исках да вляза във връзка с някого и да работя... М. Грубешлиева, ПИУ, 264. — Ще кажа... само между нас да си остане. Да не се каже, че издавам тайните на банката. Й. Йовков, М, 22. На нас ли; не на нас. Разг. Като вметнат израз. Употребява се, когато говорещият иска да подчертае, че не вярва на събеседника си. — Не се преструвай! — Искрено ти говоря — подигна се пак на лакти той. — Хайде де! На нас ли? — Заклевам се. Б. Болгар, Б, 32.