НИЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЀТ, мн. няма, м. Остар. и диал. Намерение, умисъл. Надвечер излезе до механата, с ниет да сръбне повечко ракийка. Т. Влайков, Съч. II, 143. — Ти вчера, казва се, докопа кокала, а бачо ти от девет годинки насам го е заглозгал и няма ниет да го изпуща докрай време. Ал. Константинов, Знаме, 1895, бр. 20, 17. — Той са учи, аз харчих с ниет, че челяк же стане, а той... хаймана и половина: целий ден мотай по улиците с френцките чапкъни. Д. Войников, КЦ, 3. Не су дошол кавга да зачема, / ток су дошол гройзйе да прекупа, / ниет има в есен да се жена. Нар. пес., СбАИ, 126.

◊ Сторвам/сторя ниет. Остар. и диал. Наумявам си, решавам. Сторил ниет попо да одит со сина си на аджилък. Нар. прик., СбНУ Х, 165.

— От араб. през тур. niyet.