НИЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЖА, -еш, мин. св. нѝзах, несв., прех. 1. Редя, подреждам един до друг еднородни, обикн. дребни предмети, като прокарвам през тях конец, връв, тел, пръчка и под.; нанизвам, дипля². Бай Дончо режеше върбови пръчки и плетеше кошници или нижеше гердани от синьо мънисто — за коне и биволи. А. Каралийчев, В, 81. Баба мислеше за губерките, с които нижеха тютюн през лятото и за едно кълбо бяла прежда. К. Калчев, ПИЖ, 17. Мино и Миновица нижат алени наденици на върлините под стряхата. Н. Каралиева, Н, 96.

2. Прехвърлям, премествам едно след друго зърната на броеница. — Никола, къде си тръгнал да се губиш? За тебе работа ли е да седиш из манастирите и да нижеш броеници? К. Петканов, П, 33. Ниже Хаджията седефените зърна на броеницата си. А. Гуляшки, МТС, 270. Аз го заварих [Нем Петко] — нижи самодоволно броениците си, седнал на възглавието до болния. А. Страшимиров, А, 640.

3. Прен. Редя последователно и плавно, с лекота, думи, мисли, звуци и под., като говоря, пиша, пея; нанизвам. На старата ябълка,.., са накацали цяла дружина ластовици,.., с черни забрадки. — Също като нашите стари жени, — мисли си Харитина. — И те са тънки и гиздави,.., и те нижат словата едно след друго, като песен. А. Каменова, ХГ, 5. После, като го видя умислен, започна да ниже: — Ще си имаме и дом, и градинка, и кокошчици. А. Гуляшки, МТС, 182. С удивителна лекота нижеше разказите, които оцеляха и станаха класически в нашата литература. А. Каралийчев, С, 257. Друг нижеше писмо я до мама, я до момичето, дето му е на сърцето. М. Кюркчиев, ВВ, 7. ● Обр. Щурците нижат песните си, / дими дъхът на сенокос. Сл. Красински, ЗО, 113.

4. Прен. Стесн. За обстоятелство — редя, подреждам, оформям равни, еднакви периоди от време, които да следват постепенно, един след друг. После историята ниже своите светли и тъмни, свободни и робски векове, докато отново прокънтят конски копита отсам Дунава, докато чутовният Дядо Иван стига с московските си богатири на Шипка. Ст. Станчев, ПЯС, 113. Съдбата твоя ще зафане / дни сѐ горчиви за теб да ниже, / и твойто сърце извор ще стане / на скръб, съмненья, тревоги, грижи. Ив. Вазов, Съч. I, 128.

5. Диал. Плета, оплитам, сплитам цветя, коси и под. "Сватове от конье береа, / влашки си венци нижеа, / на сватици ги даваа." Нар. пес., СбВСтТ, 733.

6. Диал. Обшивам, обточвам. Детето си държи, / капата му ниже / с два реда грошове. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 64. Марко кове коня у заграда, / .. / Опашка му с койло промешува, / а грива му със маргарит ниже. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 28. нижа се страд.

НЍЖА СЕ несв., непрех. Само мн. и 3 л. ед. 1. Вървим, движим се, придвижваме се мнозина или много в редица, колона и под. един след друг, последователно; извървявам се, изнизвам се, точа се. От тъмни зори заприиждаха селяни и селянки с каруци, с коли, на коне. Настигаха и задминаваха пешаци, които се нижеха по прашните пътища откъм крайдунавските села. Д. Марчевски, ДВ, 95. И ето из селото се разнесе, че фронтът е пробит. Една седмица след тази вест в селото пристигнаха първите войници .. При тях започнаха да се нижат фронтовашки майки и жени, за да питат за своите синове и съпрузи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 139. Покрай бреговете на Адриатическо море лъкатуши черно като смола шосе. Нижат се автомобили. А. Каралийчев, С, 78. И докато Ивайло не бе казал тия думи и стоеше още пред дъбовете, върволицата едва-едва се нижеше, а сега хората взеха да се тикат, за да минават по-скоро покрай великия болярин Генадий. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 32.

2. Прен. За думи, звуци и под. — следваме плавно един след друг и се разпространяваме с лекота. Момичето приказва тихо, но словата се нижат бързо едно след друго. А. Каменова, ХГ, 212. Анекдоти, смехории се нижеха, неизчерпаеми, по застрашителен начин. Ив. Вазов, Съч. ХV, 124. Под перо‑

то му [на Йордан Маринополски] се нижат думи, сякаш песен, които радват нашето българско сърце. Ив. Богданов, СП, 110. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов, ДП, 94.

3. Прен. За събития, спомени, случки, мисли и под. — следваме, появяваме се, случваме се, ставаме последователно, един след друг в някакъв непрекъснат ред. Доста години изминаха оттогава, но кажат ли децата: "Мамо, разкажи ни нещо за своето детство", пред мен като на филмова лента започват да се нижат спомени — и весели, и тъжни. М. Гръбчева, ВИН, 7. — Прости ми, че не чувах, както трябва думите ти, но пред очите ми се нижеха картини на страдания и ужас и гласът ти само ме правеше по-нещастен. А. Дончев, СВС, 33. Из частите и поделенията се правят арести.. Нижат се непрестанни разкрития и конспирации. П. Илиев, ЛВ, 194. Той самият [Емил] — вечният пример за лош ученик .. Двойките му се нижеха една подир друга. Д. Цончев, М, 129-130.

4. Прен. За време, часове, дни, години и пр. — следваме един след друг в непрекъснат и продължителен ред; минавам, изнизвам се. Училището и грижите по Драгия поглъщаха времето ѝ, дните се нижеха безметежно, в живота ѝ не се случваха празници, но и за сълзи нямаше причини. А. Гуляшки, ДМС, 208. Ала дните си минаваха, седмиците се нижеха, а от Крумча не идеше никаква вест. Г. Караславов, Избр. съч. I, 374. А месеците се нижеха, изтъркулна се цяла една годинка. Г. Караславов, Избр. съч. I, 375. Годините се нижат, пълни с напрегнат труд. К, 1963, кн. 7, 30.