НИЗ —Речник на българския език — алтернативна версия
НИЗ предл. Остар. и нар.-поет. 1. За означаване на определено пространство, в границите на което се извършва някакво движение без определена посока; из, по, през. Низ избуелите треви, изпъстрени с полски цветове, рязко се отсякоха тъмните сенки на стволести дървета, около които записукаха хилядно множество щурци. Ц. Церковски, Съч. III, 19. И така от дума на дума нашият болярин се заприказва с гърчето, сприятелиха се и заедно тръгнаха низ гората. Ст. Загорчинов, ДП, 301. Тази ранна утрин той вървеше сам низ глухите улици на градеца. Г. Райчев, Избр. съч. II, 48. Шетба шете Марко Прилепчанец, / шетба шете низ Косово поле. Нар. пес., СбБрМ, 207. Поведох те низ пътища потайни, / на своя храм към скривания вход. Д. Дебелянов, ЗлП, 23. // За означаване на някакво пространство, в границите на което се разпространява звук, глас, вест и под.; из, по, сред. У Ралица ходиха китни свати. / И чу се вест низ село, че наскоро / ще е и сватба. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 91. Щом се разчу низ града, че Борис Глаушев е отишъл в четите, влезе един ден в Глаушевия двор заптия и повика Лазар при каймаканина. Д. Талев, ГЧ, 435.
2. За означаване на определено пространство, в границите на което се намира нещо в разпръснато положение; из, по, сред. Кръстците низ ожънатото поле са все негови, и маслинените гори край Макри са негови, и прохладата на Каракуш иде, за да разхлади неговата, Томовата снага. Ст. Сивриев, ПВ, 162. Слабо се белееха низ полето българските шатри, а край кладенците войниците водеха коне на водопой. Н. Райнов, ВДБ, 73.
3. За означаване на наклонено място, повърхност, надолу или нагоре по която се извършва някакво действие; по. В сумрака по всички пътеки на могилата, низ стръмнините и камънаците, хората бягаха надолу като луди. Елин Пелин, Съч. II, 41. Тя скочи, грабна ягодовите си китки и хвърли ги в полата ми. И после хукна да бяга през гората, низ витата стръмнина надолу. Ц. Церковски, Съч. III, 82. — Симпатичен та‑
лантец е този Верилов, — забеляза Чучаров,.., когато чу стъпките на Хайне низ стълбата. Ив. Вазов, Съч. IХ, 180. Сам-там по някой щастливец се катери низ стълбата,.., подпира се и си заема мястото на трапезата. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Съгледа я Дойчин, мили брата, / па на сестра тио отговори: / "Фала тебе, сестро Ангелино, / защо рониш слъзи низ образе, / защо метеш двори шаром поли?" Нар. пес., СбНУ ХLIV, 91.
4. За означаване на място, от което е насочено движение, действие в посока отвътре навън; из, от. Посолил се Илия Смилянин, / та излезна низ Смиляна града, / та помери Марко мермер калдръм. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 13. Язе фърлих с това бело платно, / извадих го низ река Марица. Нар. пес., СбНУ III, 98. Колко оро заиграла [самовилата], / излетала низ баджата. Нар. пес., СбБрМ, 2. ● Обр. — Юдай ми, боже, две крила / да фръкна, боже, подфръкна, / божне ле, / на бащини ми дворове, / .. / Да викна, боже, запея / низ енне уста две думи, боже ле, / низ енно гърло два гласа. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 49.
5. За означаване на отдалечаване или отделяне от нещо; от. Човек низ круша падне, па се отпочине. СбНУ VIII, 239. Хоро води Воинка девойкя, / .. / Ка видела троица витетзи, / она се е низ хоро пущила, / та си приде при троица витетзи. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 87.
6. За означаване на определено място, посока, към която се насочва погледът на някого; към, върху. Той [Климент] си донесе стол и седна до прозореца. Облегна ръка на него и се загледа низ езерото. Й. Вълчев, СКН, 624. Младият конник се показа над баиря, спря жаловната песен и бутна коня надолу. Той отложи калпак и хвърли поглед низ открилата се пространна низина. Ц. Церковски, Съч. III, 20. Наседаа у трапези, / па улезна свети Йован. / Метна очи низ трапези, / па съгледа, че му нема / свет Никола, главен светец, / от Будина побратима. Нар. пес., СбНУ ХLIV, 427.
7. За означаване на място, което е граница, предел, през който нещо минава, преминава от едната страна на другата; през. Най-после волкот и мечката откинале, — излегле некако низ вратата, избегале. СбКШ, 40. Я грабна [момчето] и я [рибата] фърли далеко от водата на суо. Пресече една пръчка от върба, я провре низ уо на рибата. Нар. прик., СбНУ ХIХ, 78. Той, що ми даде пръстена, / низ него да се спровира, / той, що ми даде яболка, / та да му биде понуда. Нар. пес., СбНУ ХI, 63. Я ще турим тръстината, / тръстината на колата, / па се вържи под мишките, / па се спущи низ коминя. Нар. пес., СбВСт, 477. Обърна се свети Петър, / та погледна низ негово, / низ негово дясно рамо. Нар. пес., Христом. ВВ II, 239. Звездите като низ дупка гледат. СбНУ VIII, 235.
НИЗ-. Остар. Книж. Представка, която обикн. служи за образуване на глаголи със значение: 1. Извършване на действие, насочено отвътре навън в някакво пространство до неговия краен резултат; из-, напр.: низпразвам, низривам, низтръгвам, низвъргвам, низкарвам и под.
2. Извършване на действие отгоре надолу в пространството; из-, напр.: низпадам, низпосилам и под.
НИЗ, нѝзът, нѝза, мн. нѝзове, след числ. нѝза, м. 1. Наниз (в 1, 2, 3 и 5 знач.). Когато [Въртата] минеше пред нас по шосето, яхнал алест кон с плетена грива и низ гердан на шия, с кожени дисаги на седлото, ние заничахме от стъклата на прозорците да го видим. Кр. Григоров, Н, 213. Низове кола постоянно се точеха из прашния, нешосиран път. Ив. Вазов, НР, 56. Дребните пиперки на една тояга / низ до низ наредих и турих над прага. Елин Пелин, Съч. V, 151-152. — Давай ме, мамо, / не ме подигравай. / Мама я даде, / три низа жълтици. Нар. пес., СбВСтТ, 730.
2. Прен. Само ед. Обикн. с предл. от. Ред, поредица, множество от неща, събития, явления, следващи едно след друго. Старопланинските градове у нас почти винаги са затворени в низ от върхове и била. Й. Радичков и др., ГСП, 17. — Семейният живот на всеки човек представлява низ от най-различни случки. К. Калчев, СТ, 229. Въпреки големи и чести превратности на историческата си съдба, София е просъществувала през низ от векове. Л. Мелнишки, ПП, 6.