НИЗА —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍЗА ж. 1. Нанизани на конец, връв и под. или сплетени на плитка хранителни продукти като чушки, лук, царевица, тютюн, риба и под., обикн. за да съхнат; връв, сплит, наниз. Като се повъртяхме из одаята, баба току откъсна от низата една изсушена червена чушка и ми я пъхна в торбичката. Кр. Григоров, ОНУ, 97. В края на лятото върху тях [гредите] провиснаха дълги златисти низи кромид лук. А. Гуляшки, МТС, 51. Оттатък, до зида, на припек, бяха наредени тютюневи низи. Г. Караславов, ОХ II, 29. // Разш. Множество еднородни предмети, свързани на връв, тел, конец и под.; наниз. Останала сама, Джупунката укри големи количества сол, газ, захар, низи цървули, прежди и жито, които през глада в деветстотин и осемнадесета година продаваха на десеторни цени. Ем. Станев, ИК I и II, 25.
2. Нанизани на конец, връв и под. златни или сребърни монети, мъниста и др., които обикн. се носят на шия като накит; наниз. Когато завесата се вдигна и още след първите реплики на героинята, приведена от низите златни пендари на шията си, изпука изстрел, Боян и Северов се спогледаха подигравателно. М. Грубешлиева, ПИУ,
180. Малката уличка бе стихнала, слънцето се бе издигнало доста високо и по дългите низи мъниста, по разните стъкълца и тенекиени кутийки в дюкяна на Йок весело трептяха разноцветни проблясъци. Д. Талев, СК, 17.
3. Прен. Множество еднородни предмети, подредени един до друг или следващи един след друг в една линия; ред, редица, поредица, наниз, върволица. Неговите [на букварчето] многоцветни илюстрации, подредените му в равни низи букви .. очароваха веднага момчето. Г. Русафов, ИТБД, 247.
4. Прен. Само ед. Остар. Обикн. с предл. от. Низ (във 2 знач.). Достатъчно беше да помисли Смрикаров това, за да си спомни цяла низа от задължения: довечера ще трябва да бъде на банкет,.., след това да отиде с всички сътрапезници на големия бал. Ст. Чилингиров, РК, 97. Няма нужда да изброявам дългата низа от имена на наши писатели, които се проявиха за пръв път на страниците на "Демократически преглед", където и закрепнаха като оформени вече български писатели. СбЦГМГ, 392.