НИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗА̀М м. 1. Само ед. Редовна войска в Османската империя. Рядовната войска (низам) е разделена на 6 военни тела. Лет., 1869, 59.

2. Войник от редовната войска в Османската империя. Едно отделение от четата отговори със залп и двама низами от турския караул паднаха на земята. Д. Линков, ЗБ, 90. Но когато на съмване селяните искаха да тръгнат по къра — спряха ги низамите. П. Спасов, ГЛЗЗ, 35.

3. Само ед. Редовна военна служба в Османската империя. Аянът на Русе [Тръстениклиоглу] изстъпвал като безспорен водач на аянския отпор в Румелия срещу низама. В. Мутафчиева, КВ, 308. Цара йе ферман написал, / ..: / Турците низам да одат, / а българете — войници. Нар. пес., СбНУ ХХV, 28.

— От араб. през тур. nizam.