НИЗАМИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗА̀МИН, мн. низа̀ми, м. Простонар. Низам (във 2 знач.). Васил стреля. Като продължаваше да псува, низаминът се преви, отпусна се и тежко се свлече на земята. Ст. Дичев, ЗС I, 174. — Нали съм бил турски низамин? Предреших се, запасах сабята на кръста и крадешком се промъкнах в конака. К. Петков, СВ, 142.