НИЗВЕРГВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗВЀРГВАНЕ ср. Старин. Книж. Отгл. същ. от низвергвам и от низвергвам се; низвержение. Малко след низвергването на владиците и обявяването на хилавите патриаршески отстъпки на 15 март 1861 година за Рим потегля българска депутация, която ще моли папа Пий IХ да ръкоположи български патриарх. Т. Жечев, БВ, 193.

— Друга (остар., книж.) форма: низвъ̀ргване.