НИЗВЕРЖЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗВЕРЖЀНИЕ ср. Остар. Книж. Низвергване. В поддръжката на политическите мъже вярата на съзаклетниците бе още по-крепка. Те знаеха — от Св. Миларова, който бе посредник на Цанкова,.. — че низвержението на Батенберга бе най-горещото въжделение на Цанкова и на бившите директори на Румелия. С. Радев, ССБ II, 9. Аларик осъжда отново Рим и го принуждава да му ся предаде; проглася низвержението Онориево и поставя за цар римский Атала. Г. Кръстевич, ИБ, 171-172.

— Друга форма: низвържѐние.