НИЗИНА —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗИНА̀ ж. 1. Обширно ниско и равно място от земната повърхност; ниска равнина. Под гъста усойна гора — пространно ливаде,.. Хубаво майско слънце злати низината. Ц. Церковски, ТЗ, 19. Горнотракийската низина обхваща земите между Средна гора и Родопите. В нея се включват Пловдивското и Старозагорското поле. Геогр. VII кл, 6. Просторните алувиални низини са много благоприятни за интензивна, изцяло механизирана селскостопанска дейност и за повсеместно изкуствено напояване. Геогр. Х кл, 55.

2. Прен. Обикн. мн. Бедните или непросветени слоеве на обществото; простолюдие. Във възрожденската политическа и културна борба Икономов влиза по типичен за народната интелигенция начин, като човек от низините. Т. Жечев, БВ, 355. Милка бе смаяна и макар че носеше други отговорности в комитета, взе да протестира: познава ги, не са представители на социалната низина. Д. Вълев, Ж, 105. Колко са примамливи нещата, които се гледат отвисоко. — Право е, — потвърди Катя. Затова и всички, които се намират по висините на живота, малко познават низините. Ст. Чилингиров, РК, 49. Влизането му във Военното училище беше единственият начин да не остане в низините на живота, ала той се отказа от това. Д. Димов, Т, 101.