НИЗКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЗКО¹ нареч. Обикн. с гл. съм, смятам, вижда ми се и под.. Нечестно, непочтено, недостойно, долно, подло. Разбирам да ми кажат, да са искрени и направо да ми го заявят: "Няма да ви назначим!" Но да ме лъжат, да се подиграват с мене — това е низко! Й. Йовков, ОЧ, 25. Пред страданията, на които беше подвергнат целият народ, низко и недостойно ми се видеше да се окайвам за собствената си участ. К. Величков, ПССъч. I, 12.

НЍЗКО² нареч. Остар. Ниско. А наоколо пък се изправят плътните стени на гъсталака и низко до земята се чернеят в тях валечсти дупки. Й. Йовков, Разк. II, 33. Не смеех да оставя / брега от страх от зноя, но да угодя / на грешника, наведох низко глава / и тръгнах тъй до него, кат човек, / кой скромно почит другиму отдава. К. Величков, Ад (превод), 138. Излезе Мухтар от селото, / увит в пелерина и сведена низко / качулка над вежди. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 98.