НИЗКОПОКЛОНЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗКОПОКЛО̀НЕН, -нна, -нно, мн. ‑нни, прил. Остар. Книж. Раболепен. Попитах Али ефенди каква е вината на тоя българин. — Иска да премине без паспорт, ефендим, — отговори низкопоклонният чиновник, като направи раболепно темане чак до земята. З. Стоянов, ЗБВ I, 92. В дописка до "Свобода" от Цариград,.., се е изказвало възмущение от низкопоклонните адреси до султана. М. Арнаудов, БКД, 152.