НИЗОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍЗОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Качество на низък1 (в 1 знач.); безчестие, подлост. — Низостта му го въздигна, низост го движи и сега. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 123. — Аз съм прав, може би да не съм проявил и не съм проявил никакъв героизъм, както се удрят в гърдите някои, но да ме обвиняват в престъпления и низост, много им здраве. В. Нешков, Н, 400. Като ме беше яд на низостта и неблагодарността на хората, разярявах се против тях, мразях цял свят. Др. Цанков, ТМ (превод), 27.
2. Недостойна, подла проява, постъпка; безчестие, подлост, гадост. Той се престори, че не ме вижда, а Зора ми хвърли сърдити думи: — Низост е от твоя страна да ме следиш! К. Петканов, В, 78. Ако плитки съвести отклоняват тази проблема и жертвуват чуждата чест в угода на страстта си, Фауст е неспособен за подобни низости. М. Арнаудов, Г, 69. — Сурово време подклажда някои към подвиг. Но много повече са тия, които отиват към низости. Б. Болгар, Б, 153. И най-големият, и най-злобният си неприятел, почтений челяк не трябва с непростителни средства да го бори, защото то е низост. Г, 1863, бр. 6, 43. Но има хора .., които за ползата си, позволяват си сякакъв вид низости. Ил. Блъсков, ПБ II, 18.
3. Думи или изрази, с които се изразява непочтителност, подлост; гадост, мерзост. Това, че обичам разгула, е най-голямата низост, която съм чул. △ Низостите, които наговори за тях, допълваха образа му на човек подъл и интригант.