НИЗПАДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗПА̀ДАМ, -аш, несв.; низпа̀дна, ‑еш, мин. св. -ах, св., непрех. Остар. Книж. Падам надолу; спускам се. И той [цар Петър] възправи ослабнали ръце нагоре. И дигнаха се костеливите му ръце като сухи гранки, а широките му ръкави низпадаха до лактите. Н. Райнов, КЦ, 36. От полисялата му глава низпадат дълги, отдавна вече побелели коси и безред се сливат с вълнистата патриаршеска брада. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 24.