НИЗХОДЯЩ —Речник на българския език — алтернативна версия

НИЗХОДЯ̀Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се движи, върви от по-висока, към по-ниска степен на някакъв йерархичен ред, на някакво развитие. Противоп. възходящ. Годините преди нашата ера се изчисляват по низходящ, а годините след нашата ера по възходящ ред. // Който постепенно става по-слаб, намалява. Противоп. възходящ.

◊ Низходяща интонация. 1. Езикозн. Снижаване на тона в края на изречение, изразяващо завършване на изказаната стилистично ненатоварена мисъл или снижаване на тона, без да се довърши изречението, за да се изрази емоционално отношение на говорещия като неувереност, съмнение, плахост. 2. Спец. Снижаване на тона в пределите на определена звукова единица или музикална фраза. Родство по низходяща линия. Юрид. Родство от старото поколение (дядо, баба,

баща, майка) към младото (син, дъщеря, внук, внучка).

— От рус. нисходящий.