НИЗЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЗЪК¹, -зка, -зко, мн. -зки, прил. 1. За човек — който се характеризира с отрицателни качества и постъпки; нечестен, непочтен, подъл, долен. — Мълчи и не говори повече, низка твар! Ти когато не си бил способен да помогнеш на своята жена, когато не те е заболяло сърцето от нейните викове, не трябва да мърсиш тоя свят. Л. Стоянов, Б, 128. Силните духом борци имат в ръка едно мощно оръжие за унищожение низките твари — презрението. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 149. Той биде предаден, и от един поп! / Тоя мръсен червяк, тоя низък роб. Ив. Вазов, Съч. I, 172.

2. Който е проява на тези отрицателни качества; нечестен, непочтен, подъл, долен. Помислих, че като вижда нашето човечно отношение към абата, с когото и аз, и Ирена сме скарани, Золтан съжалява за низката си постъпка — за опита си да изостави абата, за да прибере стоката. П. Славински, ПЩ, 155. — Ласкателството е низко, като ругателството. Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 148-149. Низки страсти.

НЍЗЪК², -зка, -зко, мн. -зки, прил. Остар. Нисък. Бае Цено, низък и плещест, приведен малко напред, леко престъпя. Т. Влайков, Съч. III, 3. Беше един продълговат четвъртит двор, ограден с низки на един кат стаи на земята. К. Величков, ПССъч. I, 32. Минаха най-напред по жълтия мек път с низки иглолистни гори от двете му страни. П. Вежинов, ВР, 90. — Какво ще плати, когато каквото изкараме, продаваме го без пари! — .. Низките цени,.., са временно нещо. Й. Йовков, ПГ, 40. Владиков тогава остави тихо вестника на стола,.., и с низък глас произнесе .. кратки речи. Ив. Вазов, Съч. VI, 58.