НИЙДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍЙДЕ нареч. Диал., обикн. нар.-поет. 1. Никъде; нигде. — Чичо Матуше! — извика Галунка развълнувана и издигна гълъба, — я виж какво направил орелът, убил гълъба. Няма нийде рана, а умира. Й. Йовков, АМГ, 70. — Може там и по-хубаво да е, но от домашния хляб по-вкусен няма нийде по света. Така да знаеш. Кр. Григоров, Р, 97. — Как ще го изплаща сега, когато няма никаква работа и от нийде пет пари не може да изкара! Т. Влайков, Пр I, 124. "Немам страха нийде, нийде от никого: / .., / само имам страха от едного бога." Нар. пес., СбНУ III, 116.

2. С отриц. местоим. За подчертаване отсъствието, липсата на някого или нещо, изразено чрез местоимението. — Бай Драго ми каза, че била самичка и си нямала нийде никого, както и аз съм си нямал нийде никого. К. Калчев, ДНГ, 45. Остана Ненчо сираче — / от две недели без майка, / от три недели без баща; / нема си нийде никого. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 66. Беше много рано сутринта и по пътя не се виждаха нийде никакви хора.

— Други (диал.) форми: нѝйдя, ня̀дя.