НИКАК —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍКАК нареч. 1. За най-висока степен на отричане на какъвто и да е начин за извършване или наличие на нещо; изобщо, съвсем. Той беше стар,.. Никак не приличаше на тоя млад, едър, висок човек с черни, големи мустаци. Елин Пелин, Съч. II, 45. — Па и не ми се искаше да ходя в село, не ми се искаше никак. Ст. Загорчинов, ДП, 168. — Пауно, остави баницата за друг път.. Опечи я и я остави за утре. — Нали знаеш — баница топла се яде. — Ще я притоплиш. — Стако никак не обича притоплена баница! К. Петканов, П, 125. Да се мръзне в тия зимни дни по градините или да се виси в опушените сладкарници,.., не е никак приятно. М. Грубешлиева, ПП, 94-95. Момче заспа като вакло ягне, / а момиче никак не заспива. Нар. пес., СбНУ ХХV, 8.
2. Самостоятелно, като отговор на въпрос, за да се отхвърли категорично допускането, съмнението, условието, за което се пита. — Как сте? Трябва да сте уморени от снощи? — Никак, господин Хоров. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 8. — И ... ето ме. Вярвам, не си много изненадан? Той коварно се усмихна,.. — Никак — рече Филип с благ глас. Ем. Манов, БГ, 223. — Юрдека, викам, за колко го оценяваш? .. — Ами не е за продан! — сряза го Отьо. — Лъжеш се! — освирепя Тунето. — Никак! — изплези му се Отьо. В. Пламенов, ПА, 54. — Може би, вий ще вярвате госпожици, че Сократ ся разсърди на жена си: не! Никак! Кр. Пишурка, МК (побълт.), 85. ● Остар. Книж. Никак не. В отговор на изказано предположение, поставен въпрос от друго лице — категорично, но учтиво отричане на изказаното предположение, на поставения въпрос; съвсем не. — Вие трябва да ме познавате? — попита зачудено ревизорът. — Никак не, нямам чест лично, но бидохме предизвестени за ваше прибитие. Ив. Вазов, Съч. VII, 27. — Тези неща тука може да ви пречат — заявява той, като показа с очи на дисагите. — О, никак не. Моля, не се безпокойте — отговаря Иречек. Ал. Константинов, БГ, 43. Поспрях се и хвърлих поглед към близката околност,.. Но не мислете, че това сторих с цел да се наслаждавам от хубавата природа ..; никак не. М. Георгиев, Избр. разк., 162.
3. Остар. Книж. За пълно отричане извършването на нещо, съществуването на нещо, на някакви условия, възможности или констатации при едно от неща, които се съпоставят. Кога ходят [българските свещеници] да ги ръсят да не дигат чували, торби, дисаги,.., защото ако според пословицата "прекален светец на бога не е драг", то прекален просяк — никак. Г., 1863, бр. 6, 47. Гръците са наклонни за мореплавство, а турците — никак. Т. Икономов, (превод) С, 1872, бр. 41, 326. Телешкото месо по нас твърде рядко са употребява или почти никак. Ступ., 1875, бр. 6, 46. Говори са за едно скорошно клане на християнете. Турците са се въоръжени, а християнете никак. НБ, 1876, бр. 33, 130.
4. Остар. и диал. В никакъв случай, по никакъв начин. Разнасянето на писма, решения или други съобщения ще са съобщават от лице на лице с нужните лозинки — никак направо. Ив. Унджиев, ВЛ, 184. "Ако ушче еднож дойдит тая баба, ти никак да я не прибираш овде, нито да я отвораш вратата, да не сторит некоя пакост." СбКШ, 53.