НИКАКВИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍКАКВЍК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Никаквец. — Никаквик и грабител бях, но обичах жена си. К. Петканов, ДЧ, 472. Някъде станало кражба, я обир; някой никаквик подпалил плевня, сторил друга пакост, тичат пак при дяда Хаджия. А. Страшимиров, А, 557. — Исках аз .. да ти говоря, но Лазар рече: не се меси много между мъж и жена; боя се и аз, рече Лазар, за учителката, но той, никаквикът, може да се усмири най-сетне, може да се привърже. Д. Талев, ПК, 471.