НИКАКЪВ —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍКАКЪВ, -ква, -кво, мн. -кви, отриц. местоим. I. Вместо прил. 1. В отрицателни изречения, за усилване на отричането — който отсъствува напълно, липсва съвсем; нито един. Застудяваше вече, а той нямаше в малката си стаичка никаква печка. Г. Караславов, СИ, 16. Жегата беше силна и никакво дръвче или сенчица. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 88. Тича Мечо из Балкана. Бре, какво му дойде на главата! Уж към дома се упъти. Вървя, вървя, а от пещерата няма никаква следа. Ем. Станев, ГЧ, 14 // Нито една от възможните разновидности или варианти на нещо. Гьоре Павлов не бе учил никаква наука, но бе познал важни неща в човешкия живот и те бяха здрава основа за всяко
друго знание. Д. Талев, И, 277. — Какъв духовит и безгрижен врабец — за нищо не иска да знае. — Остави го тоя безнравственик, той няма никакво бъдеще. Елин Пелин, Съч. II, 131. Разказът не остави никакво съмнение в достоверността на туй, което по-рано им беше съобщил накъсо Христо. Ст. Чилингиров, ХНН, 34. ● Самостоятелно, като отговор на зададен въпрос. — Ами ти каква служба ще заемеш тогава?... — Никаква. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. — На какъв език приказваше? — На никакъв. Ив. Вазов, Съч. ХII, 32. — Никакви неприятности? — Абсолютно никакви! Др. Асенов, СВ, 9.
2. Неколкократно употребено: никакъв ... никакъв. При изреждане на предмети, лица или действия и под. — подчертава пълно изключване, отричане на това, което се изрежда. — Това е закон и никакви дружества, никаква човешка сила не може да го измени. Й. Йовков, Ж 1945, 14. Пазачите дълго стояха и се завъртаха по глухия мегдан. Никакъв глас, никаква светлина. Ст. Даскалов, БМ, 56-57. Материалният интерес управлява всичките действия на скъперника и определя отношението му към окръжающите; никакво морално подбуждение не предшествува, никакво разкаяние не последва действията му. Ал. Константинов, БГ, 50. Никакви позиви, заклевания, молби от издателите, никакви доводи върху жизнената необходимост от печатни органи,.., не са могли да разклатят апатията. М. Арнаудов, БКД, 40.
3. В съчет. с отглаголни съществителни. Означава пълна забрана на действието, изразено от съществителното. От своя страна златката си казва, като гледа снега: "Ами ако оня проклетник, бухалът, ме види в тая бяла гора? Не, предпочитам да гладувам. Никакво излизане. Ще спя." Ем. Станев, ЯГ, 50. От колоната се отделиха две коли,.. — Никаква стрелба!... — заповяда Шишко. Д. Димов, Т, 613. — Да отложим събранието за довечера! — Никакво отлагане! Ст. Даскалов, СЛ, 136. — Няма да се бием. — Аз не се предавам. — Никакво предаване. Напущаме окопите и тръгваме за България. К. Петканов, МЗК, 253-254.
4. Разг. Като сказ. опред. С отриц. Който не притежава характерните белези, качества на означеното чрез съществителното. — Туй не било злато! Никакво злато не е! Й. Йовков, Ж 1945, 185. — Кранчето гледах — .. — Това не е никакъв кран. Това е играчка — .. — Догодина ще работим истински големи кранове. Д. Кисьов, Щ, 370-371. Баба Славка: — Нали съм пуста майка! .. Дядо Момчил: — Само ти си майка! Размекната квачка си, не си никаква майка. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 137. — Кажи, как стана гръцки калугер? — Никакъв калугер не съм. Аз съм бил и съм Никола Язаджи от дружината на Индже войвода. К. Петканов, П, 31.
5. Разг. Като сказ. опред. С отриц. С крат. лич. местоим. в дат. Който не е в роднински връзки или близки отношения с някого. — Оня въртоглав даскал днес пуснал едно писмо за нашата госпожица .. Кой му дава кураж, ти ли ма, госпожице, или майка ти? — Аз му казах, тате, той не ми е никакъв. Ем. Станев, ИК I и II, 183-184. ● Самостоятелно, в отговор на въпрос. Не се стърпя [Борис], излезе на двора, извика на жената да се върне, но тя не го чу,.. — Каква му е? — попита Димо Стефана. — Никаква. — При нея ли живее? — И при нея, и с нея. К. Петканов, МЗК, 127. — Кого търсиш? — пресрещна я дежурният. — Стоян Влаев — рече едва и не дигна очи от земята. — Каква си му? — Никаква — натърти тя с тайна радост, че дежурният ще разбере, че не идва по своя воля. М. Яворски, ХСП, 47.
6. Разг. Обикн. в съчет. с показ. местоим. или с един, или като сказ. опред. Който няма необходимите добри, положителни качества, който е с лошо качество, лош. Откак бяха напуснали с Хаджията хотела, те живееха накрай града, по-напред в една пуста воденица, а по-после, в една никаква колиба с продънен покрив и разбити прозорци. Ив. Вазов, Съч. VI, 40. През първите години си ходеше за големите празници, после престана. Други планове имаше тогава, притрябвало му това никакво село! Ив. Венков, ХКН, 97. Свирнята на баща си не можа да научи и бръснарството му беше никакво, ама пиенето му — чиста работа! Чудомир, Избр. пр, 18. — Положително! И аз на няколко пъти усетих, че е пил! Не, това е един никакъв младеж и аз много го търпя, но повече не! Тарас, ТМ, 150. // Разг. В съчет. с показ. местоим. или с един, обикн. като сказ. опред. Който е с неопределени нехарактерни белези, качества и не предизвиква интерес, за който не може да се каже нещо положително, хубаво; неопределен, неясен. — Не пиеш, не пушиш, не ходиш в Пещера да се занимаваш с жени, какъв си такъв никакъв? Сл. Македонски, ЕЗС, 85. Макар да бяха стари съседи, Глаушевци не дружаха много с Василица.. "Не ми трябва мене тя — бе казала еднаж старата Глаушица. — Нечиста жена е тя, Василица и такава една никаква." Д. Талев, ПК, 351.
7. Разг. Обикн. в съчет. с показ. местоим. или с един, или като сказ. опред. Който външно не изглежда добре, не е привлекателен, представителен; непривлекателен, неугледен, невзрачен. Ние гледаме, че по пътя иде войничето и двама подире му с пушки.. То никакво войниче, съвсем самотно, дъното на панталона му празно, па и панталонът му не е по мярка. Й. Радичков, ББ, 108. Например страдаше [Евгени],.., че е един такъв — никакъв и с коремче. В. Пламенов, ПА, 57. — Един ден идва при мене дребен, никакъв човек, целува ми ръка и
ми дума: — Дядо духовниче, дойдох да се изповядам! К. Петканов, П, 34. — Може ли тя [Вена] да бъде жена на един пълномощен министър?.. Бедна, нищо няма... нито пък е хубава... една палава, такава никаква... Ст. Л. Костов, Г, 57. — От дълго ме занимаваше една случка,.. — подхвана сам Елин Пелин.. — написах една пиеса за тази случка. Сложих ѝ едно такова... никакво заглавие — "Перушинка по пътя". Г. Караславов, Сб??СЕП, 243.
8. Разг. Като сказ. опред. Който е малък по обем, размер, количество; нищожен. Работата в книжарницата беше никаква. Не стъпваше купувач, макар рафтовете да бяха пълни със стока от пода до тавана. Д. Талев, ГЧ, 106. Данъците за старейшините и вождовете, за жреците били никакви: по някоя агнешка кожа, крина жито, черпак бяла мас. А. Гуляшки, ЗВ, 7. — Страх ли те е ? — хокаше тя мъжа си. — Двечки деца имаме, разноските ни са никакви, пък ние сме здрави — ще работим, ниви дал господ, ще видиш колко пари ще спестим... Г. Караславов, СИ, 269.
II. Вместо същ. никакво ср. Диал. Нищо. — Че и защо им е на нашите деца учение? .. — За никакво — се обади жена му и в гласа ѝ, макар слаб, почувствувах скрит яд. Л. Александрова, ИЕЩ, 14.
III. Като нареч. Разг. Никак, съвсем, изобщо. Измина цяла седмица. Гунка не го потърси, но и той не се вести никакъв. Г. Райчев, ЗК, 171. Кума Лиса се уплашила и избягала в гората. Забравила за вълка и мечката. Те я чакали,.., но тя не се върнала. Тогава вълкът рекъл: — Аз ще отида да видя какво направи лисицата, та не се връща никаква. Ран Босилек, ВП, 73. — Аз ходих да диря телето, че вчера някъде се е загубило, па го няма никакво. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 52. — Три години никакви ги нема̀. Оплакали ги бяха вече. Не щеш ли, прибраха се. Оцелелите. Половината. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 176.
◊ В никакъв случай; на никаква цена; по никакъв начин. Разг. За подчертаване, че някакво действие, нещо не бива да се извърши. Той [Саваков] се страхуваше, че ще закъснее с арестуването на доктор Меворах и с откриването на жената, а не искаше в никакъв случай да арестува Сами, преди да узнае коя е тази жена. Д. Ангелов, ЖС, 267. Сега ние не трябва да допуснем война на никаква цена. Ст. Дичев, ЗС I, 555. Аз забравих, че самият ходех понякога гладен на училище. Мислех си, че всички може да гладуват, но учителят — по никакъв начин. Ст. Даскалов, БП, 59. <Един> нищо и никакъв. Разг.; Нийде никакъв. Диал. Най-обикновен, съвсем незначителен; прост, елементарен. Някой направил нищо и никаква услуга, дори без да си я търсил, но претендира за тлъстичък бакшиш. Г. Белев, КВА, 319. Наоколо ври и кипи... нийде никакви хора се наловиха да наоглавят ето тая [реката] долу, дето се прави на кротка, само че ние черешовците гледаме сеир. Н. Хайтов, ШГ, 84. За нищо и никакво; за нищо и никаква работа. Разг. По причина на нещо съвсем незначително; за нищо. Веднага след това за нищо и никакво се развеселява, смее се високо и гласът му се раздира и звучи като контрабас. Й. Йовков, Разк. I, 15. — Помисли си, па намини към нас, ще си поприказваме там, ще се разберем... Хора сме, защо да се смразяваме за нищо и никаква работа. Г. Караславов, С, 219-220. По (в) никакво време. Разг. В неподходящ, неудобен момент, по време, когато обикн. нещо не се прави или не трябва да се прави. Вечерта Митьо се забави в клуба.. Отнякъде идеше военна музика и бавно се приближаваше.. Хората се питаха недоумяващи каква е тази музика по никакво време и се запътиха към мостчето. П. Здравков, НД, 61-62. Напразно се мъчеше [Медаров] да прецени какво точно води Марина в хижата в това никакво време и допускаше, че може би само той търси причини. Д. Фучеджиев, Р, 169. Едно никакво ми е. Разг. Не мога да определя как се чувствам, какво ми е състоянието, какво усещам, чувствам, като обикновено не ми е добре. Дядо Славчо се връщаше дома си ни ядосан, ни весел, ни кахърен. Ей тъй някак си, едно никакво му беше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 157. Пък и никак не ми е добре, горчи ми в устата, таквоз ми е едно... никакво. Й. Йовков, ЖС, 42.