НИКЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍКЕЛ, мн. няма, м. Хим. Химически елемент Ni — бляскав, сивобял, твърд, ковък и пластичен неръждаем метал, който се употребява за изработване на инструменти, съдове, монети и др. или за защитно покритие срещу ръжда. Лъснаха широко стъклените витрини на книжарницата. Наредени бяха там всякакви канцеларски и ученически вещи от дърво и стъкло, от никел и месинг. Д. Талев, ГЧ, 106. Какво поглеждаш нагоре? Полюлеите ли? Отлични са! Този е никел, чист никел с матирано стъкло, а другият, над главата ти, е опал с месингова ламарина. Чудомир, Избр. пр, 77. Молибденът, кобалтът и никелът са необходима прибавка за получаване на специални видове стомана. Х. Попйорданов и др., ПИ, 11.

— Нем. Nickel. — Д. Мутев, Естествена история, 1869.