НИКЕЛИН —Речник на българския език — алтернативна версия

НИКЕЛЍН, мн. няма, м. 1. Минер. Минерал с високо съдържание на никел, използван като суровина за добиването му. В някои хидротермални находища със средна температура се образува самородно сребро, пирит, галенит, никелин.

2. Електротехн. Сплав от мед, цинк, никел, манган и желязо, използвана в електротехниката за изработване на проводници с високо съпротивление. Материалите за реостати имат повишена топлоустойчивост .. Такъв материал е никелинът. Ел. ХI кл, 1965, 33.

— Нем. Nickelin.