НИКЕЛОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍКЕЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Хим. Който се отнася до никел. Никеловите атоми по-лесно отдават своите електрони, отколкото хидроксилните аниони на водата. Хим. ХI кл, 1965, 79.

2. Хим. Който е съединение на никел. Под въздействието на въглеродния окис никелът образува смъртоносните пари на никеловия карбонил. НТМ, 1961, кн. 12, 4. За да не се вижда от зрителя синьозелената светлина, .., лампите се покриват със специални светлинни филтри — тъмни стъкла, съдържащи никелов окис. Ал. Раев, СС (превод), 42. Никелов нитрат. Никелов сулфат.

3. Който съдържа никел. Под влияние на прекомерното натрупване на никел някои растения приемат необичайни форми, които са полезно средство за откриването на никелови находища. НТМ, 1968, кн. 5, 54. Никелова сплав. Никелова слюда. Никелови руди.

4. Който е направен от никел или е покрит с пласт от никел. Спасуна хвърли на тезгяха една никелова монета от десет лева. Д. Димов, Т, 266. — Виж тая запалка! — той подхвърля малкия никелов предмет в ръката си. Б. Райнов, ДВ, 261.

5. Който е свързан с производството на никел. Магнезиевата и никеловата металургия е развита най-добре в Урал. Геогр. Х кл, 31. Никелов завод. Никелови предприятия.