НЍКНА

НЍКНА1, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. 1. За растение, семена — пробивам и се показвам над земята, след като съм се развил и пуснал корени в почвата; покарвам, пониквам, изниквам. Понесени от топлия лъх блещукаха глухарчета — малки сребърни парашути, които, щом се докоснат до земята, пущат корени и никнат. А. Каралийчев, С, 56. Покрай алеите никнат първите зелени къдрици на тревата. Кр. Белев, З, 8-9. Не никнат ли, о боже мой, цветята, / с кои се нежно кичи пролетта, / от сълзите, които пий земята. К. Величков, ПССъч. II, 12. Но често под вековните дървета / отровни гъби никнат и растат / и хищно дебнат нощем зверовете. Ив. Бурин, ПТ, 141. ● Обр. И винаги двамина — самотност и неволя — / по стъпките ни никне неверие и страх. Хр. Ясенов, Събр. пр, 35. Войната е гибелно дело; кръв и разрушения никнат там, дето тя мине. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 39.

2. За растение — вирея, развъждам се на определено място. И това поле не беше разорано и по него никнеха бурени. Беслеменов го беше закупил и мислеше да разширява фабриката. Д. Кисьов, Щ, 509. И бурен навред вместо рози ще никне. Д. Дебелянов, С 1936, 13.

3. За косми, зъби, нокти, пера и под. — показвам се и раста над кожата или венците; покарвам, пониквам, изниквам. Пък млад си още, мустаци не са ти никнали. Елин Пелин, Съч. I, 43. Какви бяха тия зъби, какво беше туй чудо! И по небцето ѝ да бяха никнали и все с дупки да бяха, пак досега щяха да се поправят. Чудомир, Избр. пр, 37. Той [врабецът] по цял ден стоеше на дървото и подканяше с думи новите пера на опашката да никнат по-бързо. Й. Радичков, НВ, 81.

4. Прен. Само мн. и3 л. ед. За селище, квартал, сграда и под. — издигам се, появявам се чрез бързо и неочаквано изграждане, като заемам празно, незастроено пространство; изниквам. Старият княз вървеше по пътя, .., гледаше как се ражда новият Преслав, как никнат нови зидове и крепостни кули. А. Гуляшки, ЗВ, 55. На изток, през тесния пролом на Росица, .., на левия ѝ бряг надолу по течението никне новото село върху чистото поле. З. Сребров, Избр. разк., 208. Годините минаваха, училището растеше, откриваха се нови отдели — домакински, сградостроителен, машинен, на лъката никнеха нови сгради. Н. Тихолов, ДКД, 132.

5. Прен. Само мн. и3 л. ед. За художествена творба, произведение на изкуството и под. — възниквам, появявам се, обикн. като резултат от някакво влияние; раждам се, пораждам се. Вие имате тук няколко добре издържани разкази и дневници, .., които могат да се вредят между най-сполучливите поетически неща, никнали от впечатления през тази война. Д. Калфов, ПЮН, 6. Както е най-естествено, първите зрели поетически неща на Гьоте никнат под напора на любовното чувство. М. Арнаудов, Г, 77. Едва след отваряне на Габровското училище, .., в България започва да се явява и една нова повествувателна литература, .. И тая литература е най-напред преводна, никне по подражание на гръцки и сръбски образци. Г. Константинов, ПР, 5. // Прен. За мисъл, чувство, идея и под. — появявам се живо, реално, конкретно, бързо и в голямо количество в съзнанието на някого; възниквам, зараждам се, пораждам се, раждам се. — Не знам! — каза Корнелия. — Аз мисля, че просто се е родил безчувствен. — Не, не, невъзможно е! — възкликна горещо Алекси. — Ами ти знаеш, че чувствата на тоя свят никнат най-бавно. П. Вежинов, БГ, 121. ● Обр. В разведрените, влюбени души на двамата никнеха нови надежди. Й. Йовков, Разк. II, 206. Мисля за сестрите... за братчетата, за баща си... И толкова въпроси никнат. Искам всичко да знам и да разбера. В. Бончева, АП, 40. Инициативите никнеха в главата на Кочо Дочев непринудено и от само себе си, като троскот. Тарас, СГ, 5. Път със спомени осеян, / спомени от близки дни — / никнат, чезнат — прах развеян, / прах от мойте младини. Ц. Церковски, Съч. I, 268.

6. Прен. Разг. Само мн. и3 л. ед. Обикн. за много на брой неща — появявам се, показвам се, обикн. ненадейно, неочаквано и бързо едно след друго пред погледа на някого; изниквам. Из плътния мрак на тихата вечер никнат светлини като пламъчета на свещи. Св. Минков, ДА, 20. Планината стана съвсем близка и доби тъмносин цвят, а от другата страна, преко прореза на реката, започнаха да никнат нови върхове, обвити в мъгла и бели от сняг. Ст. Загорчинов, ЛСС, 49. Привечер отдавнашна... Край мене / по стени и стълбове в града / никнеха обяви резлепени / и вестяха някаква беда. Бл. Димитрова, Л, 5. Сенки призрачни, печални / никнат над баири и блата. Н. Ракитин, С II, 95.

Дето (гдето) ме не сееш (сеят), там никна. Разг. Внезапно се появявам, отивам някъде, където не ме очакват, не ме искат, или където съвсем не ми е мястото. Все ще избие на една страна това, че Стана Иванина шари из село. Дето я не сееш, там никне.. ту тоя вратник ще бутне, ту чак при Диляна ще се потири. М. Смилова, ДСВ, 102. — Ама ти и във Видин ли си ходил бе, Анга! — прехапа устни той. — Дяволите да те вземат, шило с шило — гдето не те сеят, там никнеш! Г. Караславов, Избр. съч. II, 78. Зад вратата ѝ печурки никнат. Диал. Ирон. За жена — много е мързелива. И на камък трева никне. Разг. Употребява се, за да се увери някой, че нещо, мислено за невъзможно, ще стане. Светлият лъч в душата на фелдшера потъмнява.. — Не бързай!... и това ще се нареди... и на камък никне трева... — говори му бай Зарю. Ив. Карановски, Разк. I, 52. Където мине — трева не никне. Разг. Употребява се, за да се подчертае, че някой или нещо унищожава всичко, причинява само разрушения, злини. Ама като видите из равното облак прах, или град да гори, ще си викаш на ума: туй е дружината на Фейзи, където мине — трева не никне! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 170. Смерчът където мине — трева не никне. Не е в градина никнал, а е в корито паднал. Диал. Употребява се, когато премного хвалят някого, като се забравя, че и той е човек със свои слабости. Никнат като гъби <след дъжд>. Разг. Появяват се, създават се бързо едно след друго в голямо количество. Градчето почна да пълзи и по околните хълмове — и тук никнеха като гъби малки бели къщички. М. Марчевски, П, 163. Напоследък никнеха като гъби нови дружества за износ на тютюн — търговски конкубинати между запасни генерали и безработни експерти от фалирали фирми. Д. Димов, Т, 200. Щом настъпеше топлото време, около него [извора] започваха като гъби след дъжд да никнат направени от черги или слама колиби. Г. Белев, ПЕМ, 93.

Никнат ми криле (крила). Разг. Изключително въодушевен, възторжен, обнадежден съм от нещо. Когато интелигенцията, златната младеж, .., е зад мене, чувствувам, господа, че ми никнат крила. Й. Йовков, М, 39.

НЍКНА

НЍКНА2. Вж. ничам2.

Списък на думите по буква