НИКОЛКО —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍКОЛКО. Отриц. местоим. I. Вместо същ. Разг. Самостоятелно, като отговор, че някой или нещо не е в никакво количество, няма никакъв брой. — Колко трудодни имаш? — Николко.. — Който не работи, пари няма да получава! Н. Каралиева, Н, 138. Дайте на мене да ви занеса мисирката. Когато дошли до къщата, младий попитал: — Колко пари да ти дам? — Николко. — рече съдникът. Къщата е на пътя ми и никакъв труд не ми стана. Т. Икономов, ЧПГ, 6.

II. Вместо прил. Остар. Никакъв (в 1 знач.). Когато са ги [кучетата] хранили със захар и с тлъстина, тий са умирали твърде скоро и в трупа им не са намирали николко тлъстина. Ч, 1872, бр. 13, 578.

III. Като нареч. Остар. Книж. Никак. Наричат образа на Земята объл, .. Неравностите на Земята не изменяват николко тоя образ. Ив Богоров, КГ, 10. Този цар не приличал николко на източните деспоти. Н. Михайловски, РВИ (превод), 65.