НИКУ̀ТРИ, -а, -о, мн. -и, отриц. местоим. Диал. Никой. Тогас царън ми повика / поповине, владицине, / да изпеят бя‑
ла книга, / никутро ся не наело / да изпее бяла книга, / бяла книга с черно писмо. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 273.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.