НИКЪДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍКЪДЕ нареч. 1. На нито едно възможно място. Сега той никъде не се отби, никъде не се спря. Й. Йовков, Ж 1945, 98. Романтиката на миналото никъде не се чувства така силно, както в тая тясна улица. Ст. Михайлов, БС, 113. — Къде е постоянното ти местожителство? — Никъде не живеех постоянно. Ив. Унджиев, ВЛ, 338. // По посока към нито едно възможно място; наникъде. Пътят се губеше в тая кал и не водеше никъде, освен пак в нея. Елин Пелин, Съч. I, 48.

2. Самостоятелно, като отговор, че нещо няма да се извърши или че не е станало на което и да е място, където и да е. Ами сега накъде? .. Никъде! Този българин съвсем ни отчая. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 78. — Ти не беше родена. — Ами като не бях родена, де бях? — Никъде. Д. Габе, Н, 12.

3. Разг. В съчет. с нямам и местоим. никой, нищо, нищичко. За подчертаване на пълното отсъствие, липса на някого или нещо. Аз смятах, .., да развъдя овце и да се заловя с овчарлък. Инак как ще живея, като си нямам никъде нищичко! А. Каралийчев, ТР, 191. Вземи се задоми, че ти е време, а и нямаш никъде никого — сам сама си.

◊ <До> никъде няма да (не ще) стигна. Разг. Няма да постигна успех, резултат в някаква работа, дейност, начинание. — Докторе, с тоя акъл никъде няма да стигнеш! — обади се той. — Ако я караш все тъй, ще те остави не само жена ти, но и майка ти. П. Вежинов, ЗНН, 94. За никъде не съм. Разг. Не съм годен за нищо, не ме бива, не струвам. Като е болен човек за никъде не е — ни за работа, ни с хора да се събира. Чудото ми го няма никъде <по света>. Разг. 1. Отличавам се с много лоши качества, които рядко могат да се срещнат. Те са изключително неприятни хора, дето чудото им го няма никъде. 2. В изключително трудно положение съм, живея затруднено, имам тежки проблеми. Чудото ми го няма никъде, вече цяла година ходя по доктори и не установиха какво ми е.