НИМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НИМ, мн. нѝмте. Диал. Отрицателна повелителна форма от глагола мога. Недей, недейте; немой, немойте. И още когато .. солунский митрополит искаше да натрапи на Кукушката епархия пак гръцки владика, а някой от кукушаните намислюваха за уния, покойний Нако викаше: "Нимте, деца! Еднъж излъгахме католиците, а повтор не ще можем". К. Шапкарев, МЖБМ, 56. Адна жена секога, .., поучувала ги своите дружки комшиските жени и им веляла: "А мори додо, цецо, ним да пийте топло вино". СбКШ, 93. Догледа йъ едно лудо младо, / да й веле, веле и говоре: / "Мори момо, момо Катерино, / ним ме чини, момо Катерино, / да залудам, момо, да полудам". Нар. пес., СбБрМ, 380.