НИМА —Речник на българския език — алтернативна версия
НИМА̀ частица. Обикн. във въпросителниизречения. 1. За изразяване на учудване или при изненада от нещо; ли. Нима този младеж с наивно детската усмивка е героят? Т. Генов, Избр. пр, 307. — И ще ме извините, че ви попречих преди минутка.. Съзрях, че се мерите в нещо и изтръпнах. — Защо пък? Нима се страхувате от гърмежи? Н. Попфилипов, РЛ, 119. — Не е чак толкова лош! — усмихна се Асен.. — А нима според тебе е добър? — запита сестрата. А. Гуляшки, СВ, 159. И съм рекъл, като се женя, да си избера мома от село. — У! Нима не си женен? Елин Пелин, Съч. II, 47.
2. Самостоятелно или в съчет. с така. За изразяване на силно учудване, за подчертаване на изненадата от нещо; така ли, как така. — Какво мислите? — .. — Да. Как за нищо помрачихте най-хубавите ни години. — Нима? Г. Стаматов, Разк. II, 57. Пъргова: — Вчера бях у Шумкови... те готвят годеж. Хаджиева: — Нима? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 354-355. И цял народ живее в ад, като у Данта? Туй нещо не видя ли ти у тях? — Нима така? Виж, туй пък не видях! Д. Подвързачов, Б, 17.
3. За изразяване на съмнение, колебание, несигурност, недоумение; ли, дали. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. — Нима са се свършили добрите хора на света? Ст. Л. Костов, Избр. тв, 347. Бригадата на Бротие е разбита.. Нима е възможно това? Кой можа да нанесе тоя страшен удар? Й. Йовков, Разк. III, 135. — Мисля, колко отвратително е нареден светът — а ние сме безсилни и зли. — Нима
наистина щастието не се повтаря? — Не! Г. Стаматов, Разк. II, 66. Нима се боеше да види Доминго, нима не трябваше да го окуражи поне с един поглед? Д. Димов, ОД, 315.
4. За изразяване на неодобрение, възражение, недоволство, понякога с отсянка на ирония; ли, дали. — Какво чудо има тука? — каза Райна. — Нима трябваше да остави човека да се убие? Й. Йовков, Ж 1945, 226. Нима нямам право да дойда в друг ден, освен в събота? Или не си подготвен за случайни нападения? М. Грубешлиева, ПИУ, 172. Вие гражданите се жените със зестри. Вие търсите моми с пари,.. Нима ти ме мислиш за такава? Н. Попфилипов, РЛ, 74. Нима не разбра, че като виках твоето име в скалите там, аз не търсех ехото, а виках тебе! Кр. Велков, СБ, 146-147.
5. Обикн. с отриц. При напомняне на някакъв факт, обстоятелство — за подчертаване, изтъкване на достоверността му; та нали. Нима не вижда, че макар мелницата да не работеше, той все пак има с какво да живее. Й. Йовков, ВАХ, 170. Нима за удоволствие бях жестока и за забава — милостива? Ив. Вазов, Съч. ХХI, 60. А нима сънищата не са, и те, извор на щастие? П. П. Славейков, Събр. съч. I, 7. Понякога и у нас става топло. Нима преди четири години нямахме такова лято, което продължи цели пет седмици? Тогава беше тъй топло, че ние едва дишахме. Св. Минков, СЦ (превод), 24. Нима смиреният босяк Христос / не бе между разбойници на кръст? Хр. Смирненски, Съч. I, 141. Нима без тебе бих се вглеждал / в две черни хубави очи. Д. Дебелянов, С 1946, 118. Нима може да се забрави такова събитие.
— Друга (диал.) форма: нема̀.