НИМБА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍМБА ж. Книж. 1. Сияние около главата на светец, изобразявано в религиозната живопис и скулптура като златистожълт кръг; ореол. Насреща, по грубо изработен иконостас, бяха окачени само пет или шест икони и най-хубава между тях беше иконата на Богородица със златна нимба. Д. Талев, С II, 88. В дъното [на църквата], .., иконостасът на олтара блещеше като стена от самородно злато.. Скъпите камъни на иконите блещукаха като разсипана небесна дъга, сребърните нимби на светците се кръжаха бели като лунни петна. Ст. Загорчинов, ЛСС, 58.

2. Прен. Слава. Определена слабост към парите и към жените! — Имаш предвид Бозаджиева? .. — Бозаджиева е фасадата, поводът, за да създава около името си нимба на бохема. Др. Асенов, ТКНП, 145. От Клио зависи дали името ти ще надживее тленността и как ще я надживее — увенчано с нимба или поругано. В. Мутафчиева, ИКМ, 12.

— От лат. nimbus 'облак'.