НИМФА —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍМФА ж. Книж. 1. Митол. В древногръцката и римската митология — млада жена, смъртно полубожество, която обитава реки, езера, гори или планини и олицетворява животворните природни сили. — Трябва да помечтаете на Акропола, да посетите Олимпиона, .., Хълмовете на музите и на нимфите, да поскитате край Илисос. Ст. Дичев, ЗС I, 307. Почивал Купидон в сън дълбок / до свойта факла — източник на страсти. / Видели нимфи дремещия бог / и се стаили в околните храсти. Вл. Свинтила, Худ. С I (превод), 371.

2. Прен. Поет. Название на красива и изящна млада жена или момиче. Избликнаха, като из земята, увеселителни градини, шантани, дето полуголи нимфи от целия свят се стекоха и продаваха песните си и прелестите си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 39. Нимфа с розова одежда / тича в росната трева, / ето строен стан привежда, / бяла лилия съглежда — / дар за русата глава. Хр. Смирненски, Съч. II, 54-55.

— От гр. νύμ5η .