НИРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НЍРВАМ, -аш, несв.; нѝрна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Нирвам се. Дяволът, за да се покаже, че не е по-долен, съблякъл се, нирнал във водата. Христом. КМ II, 187. Следеше цар Петър как на всеки пир в душата му нирва по един камък — и по един ангел умира. Н. Райнов, КЦ, 43.

НЍРВАМ СЕ несв.; нѝрна се св., непрех. Диал. Гмурвам се; нирвам. "Нима така тежко живеят в душата си и патриарх Фотий, и княз Ростислав, и папа Николай, и Константин Философът!" Ненамерил отговор, незавършил и тая мисъл, той се нирваше по-нататък: "Студ ме вледенява — тези хора са големи и неповторими личности!" Й. Вълчев, СКН, 412.

— Друга форма: ну̀рвам.