НИСКО —Речник на българския език — алтернативна версия
НЍСКО нареч. 1. На разстояние съвсем близо до земната или друга повърхност. Противоп. високо. Бавно, спокойно и празнично той [щъркът] се вие над селото, вдига се високо, спуща се ниско, обикаля над познатите пътища и дворове. Елин Пелин, Съч. II, 8. В кухнята около масата бяха седнали Николай и майка му. Лампата беше спусната ниско и осветяваше къс от масата и чевръстите ръца на кака Ружа. П. Проданов, С, 20. Пролет моя, моя бяла пролет, / още неживяна, непразнувана, / само в зрачни сънища сънувана / как минуваш ниско над тополите. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.
2. Под обикновеното равнище, под някаква граница в посока отдолу нагоре. Противоп. високо. На двадесетина крачки от тях е застанал висок, мършав човек, .. Косата му остригана ниско, е щръкнала като четина. Др. Асенов, ТКНП, 123. Беше [майор Конопицки] красив млад човек, висок и строен, с елегантни руси, ниско подстригани мустачки, които му придаваха напълно сериозен вид. Ив. Мартинов, ДТ, 45. Дърветата ѝ [на градината] бяха ниско подстригани. Цв. Чалъков, ЗИК, 39. В едно стръмно долче шуртеше изворче.. — Защо тая вода да извира тъй ниско? Ив. Вазов, Съч. IХ, 191. // За положение на главата или на горната част на тялото — отпуснато, приведено надолу, в посока към земята. Противоп. високо. Един човек се приближи до тях и ниско се поклони. — Добър ден на княгинята, — каза той. Ст. Загорчинов, ЛСС, 42. Отведнъж той [Вуте] спря, отстъпи няколко крачки заднишком и се наведе ниско. Елин Пелин, Съч. IV, 243. Той държеше калпака си под мишницата и главата все по-ниско се навеждаше пред иконата. Й. Йовков, Ж 1945, 94. Идеше някакъв старец, приведен ниско доземи. Хр. Смирненски, Съч. III, 238. Без да виждам лицето ѝ, по оборената ниско глава и по отпуснатите надолу ръце, чувствувах, че тя едва ли усеща студа, замислена за болното си дете. Л. Александрова, ИЕЩ, 182-183. // За начин на гледане, поглеждане — в посока към земята. Пенка беше най-мирна от всичките моми на Цановичината седянка. Повече си мълчеше и сѐ ниско гледаше. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 220. — Когато [майор Казански] ме види, все ще попита за тебе, за детето... Трябва някой път да им отидем на гости. — Не искам — промълви Севастинка с ниско сведени очи. Д. Ангелов, ЖС, 398.
3. Със слаб, тих тон, звук; слабо, тихо, приглушено. Противоп. високо. След туй кметът се понаведе, поогледа се и ниско зашепна нещо. Й. Йовков, ВАХ, 200. Макар думите да бяха казани ниско, те звучаха като прокоба, като някакво вещание. Ст. Загорчинов, ДП, 389. // С нисък, плътен звук, тон; плътно, дебело. Противоп. високо. Слушах мухите и бръмбарите.. Най-ниско бръмчаха стършелите. А. Дончев, ВР, 253. Навън забуча фабричната сирена — отначало ниско, басово, като ръмжене на пробуждащ се звяр, а след това все по-високо. Ем. Манов, ДСР, 133.
4. Прен. Под общоприетото равнище за морал, чест, обществено положение, престиж. — На нас не ни трябва Пирова победа, господин генерал, на нас ни трябва лека, ефектна победа, която да укрепи и без това ниско падналия морал на войниците. П. Вежинов, ВП, 122-123. Днес се знае кой създаде от заблудения елинофил един убеден българин, готов да жертвува всичко за своето славно, но ниско изпаднало племе. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 61. Днес ние въобще не поздравяваме непознатите, враговете си и стоящите по-ниско от нас. Ив. Хаджийски, БДНН I, 51. Твърдението, че нашата белетристика стои прикована о селото, защото нашият писател културно стоял ниско, та не можел да се издигне до гражданина, е твърдение на несведущи. А. Страшимиров, ЕД, 18.
◊ Ниско бръсна. Разг. Безцеремонно и остро критикувам, разсипвам с критика. Станкулов го смъмри: — Остър език имаш, ниско бръснеш. М. Марчевски, П, 229. Ниско стрижа. Разг. Майсторски лъжа. Падам/падна ниско. Разг. Преставам да се съобразявам с каквито и да е морални изисквания; ставам неморален, постъпвам нечестно, долно. Падам/падна <ниско> в очите на някого. Разг. Разочаровам някого и преставам да бъда уважаван, зачитан от него. — Да му кажа направо, че нямам никакви пари, може би щях да падна ниско в очите му. Кр. Григоров, Р, 10.
НИСКО-. Първа съставна част на сложни думи — прилагателни със значение: 1. Който е с намалена, слаба степен на признака, изразен във втората част. Противоп. високо-, напр.: нисковолтов, нисковъглероден, нискозахарен, нискооборотен и др.
2. Който е разположен или се извършва под средната определена височина по отношение на някаква повърхност отдолу нагоре, напр.: нискобръснещ, нисколежащ, нисколетящ и др.